Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Блудният син

“Рече още: Някой си человек имаше двама синове.”

Евангелие от Лука 15: 11

Ще взема само единадесети стих.

Христос е неподражаем в своите примери. Блудният син е един великолепен сюжет, върху който велики проповедници в света са държали знаменити проповеди, извеждали са поука за това как трябва да живеят поколенията. Доколкото зная, всички проповедници от времето на Христа до наше време са се ограничавали само върху блудния син след неговото съгрешаване и връщане, но в този пример Христос е вложил много по-дълбок смисъл. Съгрешаването на блудния син е резултат и ние трябва за знаем причината защо по-младият син е напуснал баща си. Всички казват, че по-малкият бил блуден; човек може да страда в света, без да знаем причините. Ще ви кажа една аналогия между тези двамата братя: при един знаменит свещеник в Русия се явил един господин да се изповяда; този господин бил престъпник, който извършил едно убийство. Той се изповядал за престъплението и изповедникът го посъветвал как да опрости греховете си. Както знаете, има известни закони, които задължават изповедниците да не изказват съобщените им тайни, обаче убиецът излязъл и съобщил на един стражар кой е извършил това престъпление. При сегашните закони ще запитат: „Щом е извършил престъпление, заслужава ли да бъде помилван?“ Така разсъждават хора, които повърхностно разбират света. Обаче онези, които разбират, ще кажат кой е истинският виновник.

Тогава кои са причините? Аз виждам в младия син един кавалерски дух, защото той имаше доблестта да каже на баща си: „Татко, аз искам да уча и ще оставя по-големия си брат да наследи твоя престол. И понеже не съм толкова нужен във вашия дом, дай ми дяла от имането, който ми се пада.“ Аз виждам в този син постъпка, много по-добра, отколкото постъпката на вашите синове; след като ги пратите в странство, те изхарчат по четиридесет-петдесет хиляди лева. Този момък беше благороден, защото постави пред баща си този въпрос и виждаме, че бащата не направи никакво възражение, даде му имота, който му се падаше и който той впоследствие пропиля в блуден живот с жени, в ядене и пиене. Може ли да се извърши престъпление в света, може ли да се извърши някое зло, някоя интрига и да няма там жена!

Казва се, че след като изял всичко, синът отишъл при един гражданин и пожелал да му работи: „Аз съм навикнал на труд – когато бях при баща си, работех.“ Човекът го изпратил да пасе свине. Този момък предпочел да пасе свине, отколкото да се самоубие; предпочел да пасе свине, отколкото да отиде да краде; предпочел да пасе свине, отколкото да отиде да мами хората. Питам в съвременното общество колко са онези, които подражават на примера на блудния син; в църквата колко са онези, които подражават на примера на блудния син? Ето защо Христос в Своята притча изважда образа на този блудник като един отличен тип. Казва се, че след като пасъл свине, на сина му дошъл умът и се върнал при баща си; бащата разбрал хубавата черта на сина си и в негова чест заклал теле. Христос знае, че в еврейската история Исаак имаше двама синове – Яков и Исав; за разлика от брат си, Яков обичаше да послъгва – за една лъжа и той ходи в странство и слугува четиринадесет години за една леща и за две жени; когато му дадоха първата жена, излъгаха го. Следователно и вие може да се опитате да излъжете, но четиринадесет години ще слугувате, т.е. ще изкупите вашето престъпление по какъвто и да е начин.

Христос казва в притчата, че големият брат се разсърдва, задето баща му заклал теле за човек, който блудствал. Той отива при баща си и му казва: „На мен даже яре не си ми дал, за да похапнем и да си попием с приятелите ми.“

И тъй, всички онези хора, които грешат в света, са по-младият брат – всички митари са младият брат, а големият брат са министри, владици, началници, съдии и учители, които учат хората и казват: „Ние всякога управляваме мъдро.“ Всъщност младият син напусна дома на баща си заради големия си брат, защото бил много завистлив и сприхав – младият казва: „Аз се опасявам, че можеш да ме излъжеш, както Яков излъга брата си.“ Закон е, че развращаването всякога произлиза от големите хора: ако жената греши – мъжът е виновен, ако мъжът греши – жената е виновна. Защото тоз, който греши, е по-малкият – всякога грешат децата, а по-умните и по-старите, дори и да грешат, законът не ги хваща; те могат да крадат, но така го правят, че не ги хващат, а глупакът, който открадва, непременно го улавят, защото той не разбира онзи „върховен“ закон, върху който почива съвременното общество.

Казва се в притчата, че когато синът се върнал, бащата се зарадвал – защо? Защото този младеж вне-се в бащиния си дом едно благородно чувство. Той се върна със смирение и каза: „Татко, съгреших на Небето и пред теб и не съм достоен за твоя дом“ – той показа истинска Любов. И когато Христос говори, че трябва да станем слуги, Той иска да каже, че трябва да бъдем смирени.

Сега, вие никога не сте блудствали, но знаете да се сърдите. Да, аз зная много проповедници и владици, които са светии, но в техните сърца непременно ще се прояви омраза, ще искат телето да се заколи заради тях и ще кажат: „Само ние, светите хора, можем да учим света.“ Често жената казва на мъжа си: „Ти ще ми служиш!“; мъжът пък казва на жена си: „Ти ще ми служиш!“ На друго място мъжът казва: „Аз ти заповядвам и ти ще ми служиш“, но жената няма да служи като грешница. Чертата, която Христос изтъква, е онова дълбоко смирение, което трябва да има всяка човешка душа. Това има и по-дълбок смисъл, но аз не искам да се докосвам до него, защото е спорен въпрос.

Сега, ние знаем как да опушваме хората с тютюн; знаете ли за какво е тютюнът? Дяволът се опушва с тютюн и всички, които пушат, кадят дявола и той се укротява; затова, ако жена ти е сърдита, покади я с тютюн. Една нощ един свещеник останал без тютюн и станал много сърдит; всички започнали да се питат: „Какво стана с попа?“, но щом го накадили с тютюн, той се укротил. По същия начин и младият син, който знаеше алчността на брат си, му даде малко „тютюн“. Да речем, че някой ти се сърди – поопуши го малко. Например някой поп ти се сърди; поопуши го – дай му нещо; ако му туриш в джоба пет, десет, двадесет, сто лева, той ще се ухили; и попове, и владици – всички ги опушете с тютюн. Някои казват, че не искат да дават пари; дай, за да се отървеш! Така е и с големия син: баща му го утешава и му казва: „Всичко, каквото имам, то е твое“, т.е. той го кади. И когато някой ме пита как ще се оправи светът, аз му казвам, че по този начин ще се оправи: стани слуга и кажи на баща си да даде всичко на другите ти братя; и колкото си по-грешен в тяхно лице, толкова е по-добре за теб.

Съвременните хора проповядват култура; аз не се боя от думата култура, но забелязвам, че духовенството не е доволно от нея, защото твърди, че културата развращавала хората. Култура значи да обработваш нещо – нива, плодове, ягоди, череши. Обаче съвременните духовници мислят, че ако хора-та станат малко по-умни, ще се развали светът, и казват: „Нека да ги държим в невежество, за да знаят, че нямат права.“ И Христос, когато дойде на Земята, отиде при по-големия си брат и каза: „Син Человечески не дойде да му служат, а да послужи на света.“ Обаче пак не Му повярваха, пак се начумериха и казаха на бащата: „Махни го! Ако влезе, Той ще разруши всичко, каквото има.“

И така, какво е приложението на всичко това? Ние всички обичаме такива християни като днешните синове или дъщери, които са кавалери и казват на бащите си да им дадат колкото им се пада, пък като свършат науките си, ще ги хранят на стари години. Но когато синът свърши университет, знаете ли какво прави на баща си? Срамува се да се наименува, че е негов син, и го държи надалеч. Лъжливото разбиране на християнството стои именно тук: всички хора, които имат имущество, са праведни, няма изключение от това – дайте на един вагабонтин десет-двадесет хиляди лева и той ще заобича порядъка. И следователно анархистите в света, които искат да разрушат съвременния строй, са големите братя, обаче Христос препоръчва малкия брат. Защото както и да преустройваме съвременното общество, ако не преобразим собствените си мисли и желания, строят всякога ще защитава онези, които имат пари, и те ще бъдат всякога силни.

Сега слугата иска да стане господар. Жената търси някой мъж, който да е богат, да е учен, да владее някое изкуство – тя е аристократка, която иска да живее охолно, не иска да бъде слугиня. Мъжът е големият брат: и той търси мома, която да бъде богата, и казва, че не е прилично човек да работи в света. Мъжът напуска жена си, за да дойде друга на нейно място, но Христос ни показва един пример как трябва да постъпим: да допуснем в семейството си малкия брат. Следователно можем да приемем друга жена в дома само тогава, когато тя като този син каже: „Татко, аз съгреших.“ Христос казва, че мъжът няма право да напусне жена си, освен за благоволение, но ако жената дойде до това смирение, че да му стане слугиня, той трябва да я приеме; ако той я приеме, това ще бъде Волята Божия. Това е Христовото учение. А сега вие какво правите? Един мъж съгреши – жената си търси друг по-праведен; намери друг – и той съгреши; тогава тя търси трети и т.н. Но на омъжената не се позволяват двама мъже, нито на един мъж – две жени; ако съвременните хора си позволяват това...

В двамата синове от притчата Христос представя какви трябва да бъдат отношенията, представя дълбоката Любов, която малкият син имаше към баща си; също така малкият син знаеше, че баща му го разбира.

Често ме запитват как се спасява човек. Аз съм слушал проповедници, които казват, че чрез кръвта Христова хората се спасяват. В съвременната медицина има такъв физиологически факт, при който на малокръвен човек може да се отвори вена, да му се прелее кръв и болният му организъм се съвзема. Е, хубаво, ако кръвта Христова спасява, тогава тази кръв във вашите вени ли е, вие готови ли сте да влеете тази кръв? Ако някой е готов да си влее, може да му се помогне. Ако вие никога не сте давали от кръвта си, никого не сте спасили. От две хиляди години Христос спасява – Той изпраща тази кръв чрез майката във всяко раждащо се дете; затова Христос казва, че ако човек не се роди изново, не може да влезе в Царството Божие. Следователно човек трябва да приеме тази кръв. Аз бих желал всички проповедници, от всички църкви да ги опитаме колко обичат света; ако ги окачим на четири гвоздея, те ще проклинат. Да, много хубаво се проповядва християнство, когато има по две хиляди, десет хиляди, двадесет хиляди лева! Така е в Америка – там има проповедници, на които се плаща по сто хиляди лева. Христос казва: „Не може да се служи на Бога и на Мамона едновременно.“ Не може да се проповядва Словото Божие с пари, свещениците нямат право да проповядват с пари. Тези от тях, които са носители на Истината, нека да проповядват без пари, нека всеки да има по един занаят и с труд да си изкарва прехраната. А днес, когато започнат да се връщат блудните синове, проповедниците негодуват. Ако вземем Христовата кръв на съвременните проповедници и я опитаме, ще видим, че в нея има нечисти мисли, нечисти желания. Онези, на които кръвта е чиста, аз ще ги целуна. И когато ние се хвалим, ще ни пуснат малко кръв за проба; като пробен камък за всеки един проповедник или свещеник, преди да стане владика, трябва да му се извади малко кръв и тогава да му се каже: „Ти носиш Христовата кръв.“ И тази Христова кръв трябва да бъде в жилите на всички нас – само тази кръв ще ни спаси, само тази кръв ще произведе онази Любов, която Христос проповядва.

Аз не мисля зло никому; каквото имам, ще го дам, моето правило е да слугувам. Не искам да управлявам хората, но вие не можете да се избавите от този закон. Вашата кръв ще произведе вътрешни плодове: когато я придобиете, тази ваша кръв ще произведе всички онези плодове, от които душата ви ще се храни. И тази кръв циркулира в Небето, във всички небесни плодни растения, следователно ние пращаме сокове към тези плодове и когато влезем в Царството Божие, ще се храним от тях; а тези, които проповядват друго, не разбират Учението Христово. Ние говорим това, което сме опитали.

Сега, примерът на младия син, който се връща при баща си, живее ли у нас? Някои ще кажат: „Как е възможно един блудник да живее у нас!“ Да, аз желая у нас да живеят десет такива синове, аз бих желал да имам това велико качество на смирение. Смирението ражда култура, смиреният човек ражда култура; покажете ми един горделивец, който да е извършил нещо велико. Големите братя са създали войната, те са управлявали, а всички онези малки братя ще наследят Царството Божие – те казват: „Ние ще дадем всичко.“ Аз ви казвам, че човек ще стане от сина, който казва: „Татко, дай ми моя дял.“ Ще кажете, че такъв може да падне в пороци; нека падне, но той ще се върне при вас, а онзи син, който остава при вас, ще ви терзае, ще се сърди, че не сте му платили едно яре. Има християни, които стоят на два стола.

Сега, има в църквата хора, които не са съгласни с мен. Нека някой от тях ми докаже противното и аз ще му дам благословение. Не, той трябва да има смелостта да отиде при свещениците и да каже: „Дайте ми това“ – дайте свобода на този човек да опита този Божествен свят. Жената не иска да живее при мъжа си – дай ̀и нейния дял; мъжът не иска да живее с жена си – дай му нейния дял, пусни го, нека си върви. Ще кажете, че това не е християнско учение; жена ти иска – дай ̀и място, синът ти иска – дай му дела, който му се пада. Това учение, което аз ви проповядвам, не е за слабоумни хора; онези от вас, които са слабоумни, които не могат да мислят, нека забравят каквото съм казал, но вие, които можете да мислите, мислете върху този предмет. А онези, които нямат гръбнак, да не турят тази раница върху гърба си – това е тежко учение. Жената се отрича от теб и иска свобода – дай ̀и място. Но тогава вие ще кажете: „Ако така постъпваме, какво ще стане?“ – сякаш, сега както постъпвате, общественият строй е много благоприятен! Господа, това не е строй, не е учение! Ние трябва да се раждаме само от един баща и от една майка. Ева роди от двама и сгреши – и всяка жена, която ражда от двама мъже, греши. Това значи блудният син, като се върна и каза: „Съгреших, защото имаше дълбоки причини в Живота; повече няма да блудствам, затова ме направи един слуга и за мен ще е най-голямо удоволствие да слугувам.“

Сега, да се върнем при нашия Баща. Той е в света; някои казват, че Бог бил на Небето – според моето схващане, Бог е на Земята, в домовете ви. Някои проповядват, че този, който умре, ще види Бога – това е една квадратна лъжа; който живее, той ще види Бога. Аз казвам, че хората не умират – аз искам да възкръсват. Сега хората казват: „Всички ще умрем, но чакай поне да си спестим пари, да си приготвим ризи“ – вие, които по този начин си приготвяте ризи, няма да видите Бога, по този начин не се върна блудният син. Вие какво правите? – „Да се натъкмим като за някой бал и така да отидем при Бога“ – така няма да отидете при Него. Христос как се върна при Бога? Бащата го тури на кръста – да е кръстен със залог, това е Божествен закон на Любовта. А вие, които сте християни, сега казвате: „Кой ли поп ще ме погребе?“ Когато тези попове почнат не да ви погребват, а да ви възкресяват, тогава ще ви въведат в Царството Божие, инак кой поп няма да ви опее за пари – тежко на такъв опят грешник! Следователно ние, които се готвим, трябва да оживеем; не си туряйте на ум да ви погребват и да ви пеят заупокой свещеници. Ще оставите само тялото, защото то е имущество, и ще кажете: „Аз ви оставям моето тяло за наследство, турете го в гроб, а аз, който заминавам при Отца си, Той ще ми даде.“ Аз бих желал да ми пеят Ангелите Божии и Господ ще ме упокои, само когато отида при Баща си и кажа: „Татко, съгреших.“ Така ще дам един прекрасен пример на цялото общество; тогава Христос ще каже: „Днес стана смирението на този човек, този син мъртъв беше и оживя.“ Аз бих желал да заколя едно теле за такъв син и ще повикам всичките си приятели да ядем за него.

Разбира се, аз няма да направя угощение като оня американец, на когото един роднина умрял и му оставил наследство от тридесет милиона долара; той бил говедар и когато получил наследството, дал угощение на гражданите от Сан Франциско и яли и пили цели три дни; и какво излязло от това – почнали да се търкалят по улиците; и когато изхарчил всичко, станал пак говедар и си казал: „Слуга да бъда е по-добре за мен.“ Сега вие ще кажете: „Ако имам тридесет милиона лева, ще си купя един автомобил, ще си купя една къща, едно пиано, ще си взема един учител“; дори ще дадете сто хиляди лева, за да говорят за вас. Аз бих желал истинският българин да се върне като този син и да каже на баща си: „Татко, съгреших и искам да бъда твой слуга.“ Бих желал да видя повече такива свещеници и моето сърце ще се радва за тях – бих се радвал както никога! А сега всички викат: „Как, този син ние не можем да го търпим!“ Христос още не е в нас. Да не хранят никаква омраза – това е велик Божествен закон, това е блудният син.

Сега, питам ви готови ли сте да пуснете мъжа си, ако той иска да ви напусне? Ако бих се впуснал да обяснявам закона за наследството, ще разберете защо Христос проповядваше така. Христос проповядваше за сегашните времена и притчата за блудния син я даде заради нас. И когато в следващата култура ние съградим този блуден син, трябва да турим неговия бюст – това е наше мнение. Питам ви кой е годен да провери Божествените книги? Когато човек умре, светия не става – когато живее, е светия; аз не вярвам, че хора, които са умрели, са станали светии – който живее, който не умира, той е светия, а който умре, той не е светия. Христос Го обичам, защото оживя; и всички онези, които са като Христос, са светии. Когато ние почнем така да разбираме нещата, ще станем светии; вие трябва да живеете и тогава ще бъдете светии – ако можете да се самоотричате, вие сте светии. Когато светията влезе в едно общество, той дава Радост навсякъде – това е светия! Ако става въпрос за умрели, тогава много светии има в България: Стамболов е един светия за стамболовистите, Караве-лов е един светия за демократите и прочее. Разбира се, и тези хора имат своето право...

И тъй, не мислете, че когато умрете, ще станете светия; не, вие ще умрете и ще страдате. Ние се борим против процеса на смъртта с процесът на Възкресението: „Татко, съгреших.“ И този син възкръсва – бащата му тури пръстена, облече го и той възкръсна. Затова заколването на телето е една емблема – телето е дете: когато едно дете се праща в Невидимия свят, заколват едно теле; когато детето се връща, това е блудният син. Това е вярно както във физическия, така е и в Душевния свят; и когато един човек се ражда, той става жертва.

Сега искам да ви оставя в ума две неща. Първо, да вложа във вас убеждението да не седите на два стола. Ако сте вярващи християни, казвайте, че сте. Ти какъв християнин си? – „Аз съм православен.“ В какво вярваш? – „Вярвам, че кръвта на Христа е вътре в теб, че Духът на Христа е в теб.“ Второ, трябва да имаме смирение; всеки един от вас се терзае, защото няма смирение – например някой ви погледне накриво и вие се докачите. Знайте, че сте един слуга и искайте да имате благоволението на Бога. Трябва да имаме доблестта на онзи господин, на когото един приятел му казал: „Ти си вагабонтин и крадец“, а той отминал и му благодарил, че не казал всичко – това е блудният син. А какво правят съвременните хора? Когато дяволът ни подкупи, ние даваме хората под съд, а трябва да даваме под съд дявола. Това е Христовото учение: трябва да се върнем обратно при нашите бащи и в нашите умове да се възцари Любовта, да бъдем сърдечни и откровени. Това, което е Добро пред Бога, то е Добро за човечеството – аз вярвам само в кръвта на Христа, която ражда добри плодове. Аз вярвам в църква, която има такива плодове, вярвам в такава църква, която ражда плодове Христови – Любов, смирение, въздържание. И във всеки, който няма такива плодове, аз не вярвам. Да кажем, че сте богати, имате хиляда лева – ние трябва да се върнем като блудния син и да знаем, че нямаме нищо в себе си. Всички, които ви проповядват за Истината, са сиромаси; и който каже за Христос, че не Го познава, ще бъде лъжец. Христос установи една църква на Любов. Ние сме длъжни да обичаме свещениците заради Бога, понеже са ни братя; зная, че имат известни слабости, всички тези работи аз ги вземам предвид. Аз бих желал във всяка една черква да има герои и тогава ние ще бъдем един християнски народ, който живее по християнски. И ако светът каже заради вас нещо… В този свят няма да ви посрещнат другояче.

Аз бих желал да бъда на мястото на блудния син. Аз играя ролята на малкия брат – между грешните хора в света съм, и аз не съм по-праведен. Да, пред вас може да съм праведен, но пред Бога не съм – колко хляб има още да ям, за да стана такъв, какъвто Бог иска. Не искам да мислите нещо повече за мен, искам всички да опитате; и тогава ще кажете: „Ние го опитахме.“ Ако нещо не е вярно, кажете ми, но не зад гърба ми да говорите, че не е вярно – ние трябва да проповядваме едно учение на опита. Като малкия син аз искам да играя тази роля на смирение. Това не е лесно; да те терзае жена ти е тежко. Няма по-голяма борба от тази да се смири човек и да дойде вътрешното самосъзнание. Това е много тежко, това е геройство – само великите души могат да вършат тази роля, само малките братя могат да вършат тази роля. И Христос беше един от малките братя; Той беше пръв, който служи на хората за всичките им грехове, но Бог Го въздигна, защото в Него течеше Божествената кръв. Той казваше: „Отец живее вътре в Мен.“

Аз и всички ние трябва да имаме кръвта на Христа – само тогава тази кръв ще роди и свеще-ници, и учители, и мъже, и жени; само тогава ще имате такива деца, каквито вие искате. Старайте се да предавате на младото само тогава, когато имате кръвта, която Христос има; ако нямате такава чиста кръв, отворете артериите си, за да се влее. И тогава ще почувствате една Радост, която никой не е в състояние да изличи от душата ви. Тогава ще бъдете свързани с Невидимия свят и ще говорите с хората чрез виждане, а не чрез пипане.

Питам ви коя роля искате да играете? Някои ще кажат, че е много тежко. Опитайте се и Бог ще ви благослови.

Неделни Беседи, 27.06.1915 Събота, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help