Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Божественият Промисъл

Но и космите на главата ви всичките са изброени. И така, не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри.

Съвременните хора трябва с много аргументи, факти и логически заключения да се убеждават, че има Божествен Промисъл, Който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. По някой път на туй, което се случва в живота, което е странно за вас, вие давате криво тълкуване, вследствие на което сте си създали с течение на времето и в ред поколения чудновата философия, че всичко в света е произволно, т.е. че няма ред и порядък, че правото е на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да се доказва, че това е голямо заблуждение? Като наблюдаваме живота на Христос, ние виждаме, че Христос всякога е обръщал внимание на малките неща. Той казва направо на учениците си: „Не бойте се, вашият живот е осигурен“, и привежда пример, че от петте врабчета нито едно не пада на земята без волята на Отца. Защо Христос не е взел едно врабче, а взел пет? Тук има един закон и всеки, който се намира в закона на числото пет, той не пада без волята на Отца. С второ сравнение Христос казва: „Вие сте осигурени, космите на главата ви всичките са изброени“, и там спира. Можете да кажете: „Каква важност има, че нашите косми са били изброени?“ Там именно е важното. За да бъдат преброени тия косми от Господа, да ги държи Той в своята сметка, те непременно имат някакво значение. Знаете ли колко са космите на главата? Мнозина са ги преброявали. Някои хора имат 250 хиляди, други 320 хиляди косми. И за всички тия косми се държи сметка от Господа, както градинарят държи сметка за своите плодни дървета и на всяко дръвче слага номер.

Ние можем да изтръгнем един косъм от главата си и да го хвърлим, но този косъм извършва известна служба, известна длъжност на главата ни. Ако се спра да разправям за значението на космите, аз ще се отвлека от въпроса, но ще дойда до сравнението с врабчетата, което подразбира, че нашият духовен живот е под закрилата на Божествения Промисъл.

Сравнението с космите на главата пък подразбира от своя страна, че и физическият ни живот е тъй също под закрилата на същия Божествен Промисъл. Необходимо е сега да се създаде във вас вяра в този Промисъл. Ако вярвате в Него, вие можете да се развивате правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете и сърцата ви, че в света нямало Промисъл, ви отдалечава от правилното разбиране реда на нещата и ви заставя да си създадете друг ред, други правила съобразно вашите възгледи. Мъж и жена, като се оженят, мислят че Господ им е наложил някаква власт. Мъжът казва: „Ти си живяла при майка си свободно, но в моята къща ще влезеш под нов закон. Аз съм малко сприхав, честолюбив, лесно се докачам и да се пазиш от мене, защото, ако ме обидиш, ще приложа този строг закон“. Жената пък казва на мъжа си: „Аз съм много чувствителна, деликатна, не съм научена на тежка работа; ако пристъпиш този закон, работите веднага ще се изметнат“. Както виждате всички хора приготвят свои закони. Какво става в края на краищата? И двамата се скарват. Защо? – Защото положението, на което те са застанали, е фалшиво в самите основи. Казвам: Истинската женитба не е създадена на земята. Три вида женитби има: едни, които се извършват на небето, други – на земята, и трети – в ада; едни, извършени от Бога, други – от хората, а трети – от дявола. Всеки брак, установен от Бога, ще донесе любов, мир и радост в дома: между мъжа и жената винаги ще има съгласие, лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Всеки брак, установен от хората, има за цел тяхното усъвършенстване: помежду им ще има търкане, докато се изгладят, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, а човешко; според ума на човека ще бъде и работата му. Когато Господ създава нещо, като всемъдър Той всичко добре нарежда; когато хората нареждат нещо, то ще го наредят така, че все ще има търкане между тях, което е необходимо за самоусъвършенстване, за изглаждане на характера им. Когато пък дяволът жени хората, тогава вкъщи има раздор, разврат и всичко най-лошо. Дом, в който има такъв живот, там женитбата е станала от дявола. Прочее дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито с дяволските. И тъй, за да мислим правилно, логически, ние трябва да разбираме източника на нещата. Ако има нещо разумно в днешните науки, то е това, дето те установяват, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията на нещата, на елементите, на телата. Ние имаме установени закони на физиката, на химията, на човешката душа, които регулират отношенията на нещата, и никой не може да престъпи тия закони, без да понесе последствията им в един или друг смисъл. Значи има три вида хора: едни, които схващат нещата по Божествен начин; други – по човешки, и трети – по дяволски. Първото положение е, когато човек схваща нещата, както са отредени още в началото от Господа; второто положение е, когато човек мисли, че Господ не взима участие във всички неща, следователно ние трябва да се намесим, да поизгладим тия неща. И затова, когато Господ направи една работа, вие казвате: „Господ не е могъл да я направи както трябва; чакай, ние да я коригираме!“ Третото положение е, когато човек сам иска да стане Бог. Преди хиляди години хората са схващали неща по Божествен начин, но в упадъка си те са изгубили това схващане.

И вие, когато сте в добро настроение в душата си, вярвате в Бога. Вървят ли работите ви добре, казвате: „Слава Богу, Господ се грижи за нас“. Щом дойде нещастието, казвате: „Господ ни забрави“. Питам: На какво основание твърдите, че Господ ви е забравил, че Той е причина за вашите страдания? Господ казва: „Понеже вие ме забравяте, и Аз ще ви забравя“. Ако вие се отдалечите от Него, и Той ще се отдалечи от вас. Някои мислят, че Бог, Който е неизменен, постоянен в своята Любов, когато почнат да се отдалечават от Него, Той трябва и тогава да тръгне подир тях като майка подир своето дете и да вика: „Чакай, синко, не се отдалечавай от Мене“. Не, Господ седи на Своето място и когато вие казвате, че Господ се е отдалечил от вас, аз разбирам, че вие сте се отдалечили от Него, а не Той от вас. Пътят на движението на някои хора около Господа е правилен, с незначителни изменения: малко се отдалечат от Него, но пак се приближат, както е пътят на Земята около Слънцето; на други обаче пътят е като на някоя блуждаеща комета, която някога се приближава твърде много до Слънцето, после с векове не се приближава. Та и вие, като се отдалечите от Господа, казвате: „Забрави ни Господ“. Казвам: след 75 години, като се приближите към Него подобно на Хелеевата комета, Господ пак ще си спомни за вас. Това зависи от орбитата, по която се движите около Господа. Когато пътят ви наближи до Него, Той пак ще си спомни за вас. Сега всички се движите по известен път, но не можете да ме разберете еднакво. Защо? – Защото всички не се движите по една и съща орбита. И аз не ви съдя за това; аз гледам на нещата обективно, философски. Вие ще възразите: „Такъв е пътят ни“. – Въпрос е дали пътят ви е такъв, или вие сами сте го направили такъв. Аз твърдя, че пътят ви не е такъв. Между София и Варна има железен път, който постоянно се разваля и поглъща големи разноски: този път Господ ли е направил? Ако Господ го беше построил, той щеше да бъде построен много умно, но понеже хора са го правили, затова е такъв. Ако при постройката на един железен път бихте постъпили съобразно законите на Божествения Промисъл, никакви нещастия нямаше да стават. Все таки техниците имат по-добро схващане за нуждите на постройките, отколкото вярващите християни имат за живота. Те казват: „Ние трябва да пресметнем математически какви завои и какви наклони трябва да направи по пътя си железницата, за да се регулира силата на движението; ако не се направи това, ще стават ред катастрофи“. Християните обаче казват: „Господ е добър, Той промишлява за нас; какъвто наклон и да направим, все едно, Той ще ни помогне“. Като се катурне колата, те казват: „Не вървят работите ни добре“. – Няма да вървят, разбира се, защото глупаво постъпвате. Влакът ви се катурва, защото при установяване законите на железните линии не сте взели в съображение законите на Божествения Промисъл. Ето защо в някои случаи духовните хора трябва да събират опитност от светските хора, ученици да им станат. Няма нищо срамно в това, човек да бъде ученик. Когато се дойде до духовните работи, непознати на светските хора, там вече последните трябва да бъдат ученици на духовните хора. Навсякъде човек не може да бъде учител: някъде ще бъде учител, някъде – ученик. Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления: нищо в света не е случайно. Всички събития, от какъвто и характер да са те – физически, психически или обществени – се ръководят от едно висше Същество, Което бди за техния ход. Тъй както поставят някой машинист да бди върху машината на трена, където животът на пътниците зависи от него, така и Земята, която се движи в пространството, има свой машинист, който по някой път слага в машината повече огън, а по някой път и по-малко. В движението си Земята прави известни кривини, при което някой път се приближава до някоя голяма планета, която въздейства. Това са далечни работи, които в бъдеще ще изучите и разберете.

Сега за изяснение на Божествения Промисъл, Който е необходим за вас, ще приведа един разказ, който можете да вземете за предисторическа легенда, защото събитията, които се разправят в него, са алегорични. Някои отнасят този разказ към времето на Соломон, но според мене тия неща, които се споменават в разказа, се отнасят към много по-ранна епоха. Разправят, че някога съществувал един учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни: той ги събирал всяка година на събор, където ги учил, наставлявал и в края на краищата започвал своята реч с думите: „Никой не може да развали онова, което Господ е направил“. В един от съборите присъствали два големи орела, наречени „рока“. Един от тях казал: „Аз мога да разваля онова, което Господ е направил“. Царят казал: „Много добре, докажи това фактически“, и разпуснал събора. В същата година дъщерята на друг цар се омъжила пак за царски син. Когато се връщали от храма венчани, радвайки се един на друг, един от орлите се спуснал към тях, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я поставил в гнездото си на едно голямо дърво. Останал сам без другарка, младоженецът се отчаял и тръгнал да пътува. Той се качил на един кораб. След неколкомесечно пътуване корабът се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия остров, на който била отнесена другарката му. Той започнал да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че загубих невестата си, ами трябваше да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал!“ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула да плаче човек; тя слязла и като видяла, че е нейният възлюбен, скрила го в гнездото. Като наближило времето за следващия събор на животните, дошли двата орела, вдигнали гнездото с невестата и го занесли на събора. Царят започнал отново своята беседа и в края пак заключил с думите: „Никой не може да развали онова, което Бог е направил“. Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа“. – „Докажи това“, рекъл царят. Орелът разправил историята за сватбата. Царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Какво било учудването на орела, когато с нея заедно излязъл и младоженецът. Като видял, че не могъл да развали онова, което Господ направил, орелът се пръснал от яд. Под орела трябва да се разбира човешкият ум. Ние казваме по някой път, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да развалим формата на нещата, но в края на краищата, нещата си остават тъй, както Бог ги е наредил. И тогава ние като горделивия орел оставаме излъгани. Съвременните учители на всяка крачка проповядват: „Опичайте си ума! С глупости светът не върви“. Казвам: Благодарете на глупавите, защото Господ държи света заради тях. По-умни духове от дяволите в света няма. Влизали ли сте в тяхното царство да видите как те живеят? Вие говорите за човешка интелигентност, но ако слезете при тия паднали духове, ще видите, че те имат понятия и по физика, и по химия, и за душевни прояви. Те имат много знания, с които могат да ви излъжат, да ви измамят, да направят всичко, ала техните знания не могат да внесат ред и порядък в света, защото не почиват на ония елементи, които могат да циментират живота. Знанията трябва да се циментират чрез Божествената Любов. Следователно, когато някой говори за знания и за факти, питам: имаш ли цимент да циментираш тия работи? Ако имаш този цимент, ти действително имаш Божествени знания. Обаче, ако имаш голи факти, без цимент, те не могат да ти бъдат в услуга. Питам: Ако съберете 200 хиляди или милион овчи влакна и не знаете как да ги съедините, какво ще ви ползват те? Когато ги изпредете и изтъчете по определен начин, само тогава ще можете да си скроите дрехи и да се облечете. По същия закон, когато можете да циментирате в себе си своите мисли и желания чрез този Божествен цимент и Божествения Промисъл, и вие ще можете да скроите дреха, с която да облечете своята вътрешна голота. Прочее този Промисъл е необходим за всички, за да можете да живеете и да се развивате. Затова Христос казва: „Не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри“. Тук имате цифрата пет – пет врабчета, пет чувства, пет пръста. Числото пет е емблема, която символизира човека на земята. Това число представлява умният, мъдрият човек. Казва се, че този мъдър човек не пада дотогава, докато не сгреши. Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма да паднете; в деня обаче, в който сгрешите, Господ ще позволи едно от тия врабчета да падне на земята. Щом падне едно врабче, ще почнат да падат и космите от главата ви, което ще рече: вашият живот ще почне да се разрушава. И тъй, имайте винаги предвид, че Божият Промисъл бди върху вас дотогава, докато вие вървите неотклонно по Неговите закони. Отдалечите ли се от Него, вашият живот почва да се разпада. Обърнете се пак към слънцето на този Промисъл, за да почне растенето наново.

Беседа, държана на 24 май 1915 г. в София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help