Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Многоценният бисер

...който, като намери един многоценен бисер, отиде и продаде все, що имаше, и купи го.

Тази сутрин ще говоря върху най-маловажния наглед стих от прочетената глава из Евангелието на Матей във връзка с друг един закон, седмия и най-велик закон на природата – закона за рода.

Всяко нещо има род – мъжки и женски. Кой не знае що е мъж и що е жена? Има само спор кой от двата пола стои по-високо. Казват: „В началото, когато Бог създаде човека, направи мъжа“. И мъжете, като защитават този въпрос от свое гледище, доказват, че поради това те седят по-високо. Жените пък, като защитават своята кауза, казват, че те именно седят по-високо от мъжете. По този въпрос има спор и в науката и между учените хора. Дълго време учените са измервали мозъците на мъжа и жената, за да видят колко грама тежат, и по тежестта са определяли техните качества. Те са казвали, че понеже мозъкът на мъжа е по-тежък, мъжът стои по-горе от жената. Обаче има аксиома в херметическата философия, според която всяка истина е наполовина истина – обратно: всяка лъжа е наполовина лъжа, сиреч, всяко твърдение е наполовина вярно и всяко отрицание – пак наполовина вярно. Следователно, когато човек твърди нещо, ако иска да е прав, той трябва да намали с 50% своите твърдения. Вие знаете приказката за онзи мъж, който се уплашил и рекъл: „Жено, видях 100 мечки в гора и избягах!“ – „Посмали малко“, рекла жената. – „Да, нямаше 100, но 80 сигурно имаше.“ – „Посмали, посмали още.“ – „Поне 60 имаше.“ – „Много са, где ще се съберат 60 мечки да те гонят?“ – Мъжът свалял, свалял, докато ги докарал до една и най-после рекъл: „Шумна нещо в храсталака, приличаше на мечка, но мечка ли беше, не зная“. И в съвременната философия има много преувеличени неща. Туй произлиза отчасти от това, че хората не разглеждат предметите обективно, но ги разглеждат субективно. Не разглеждат предметите обективно значи от мъжка страна, а субективно – от женска страна. Съзнателно – това е мъжката страна, подсъзнателно – женската страна. Във философията има различни термини. Казват за пример, че някой човек има обективен ум, а друг – субективен. Всеки предмет трябва да се изучава от тия две гледища и тогава ще имаме вярно понятие за него.

Сега ще кажете: „Какво отношение има прочетеният стих към мъжа и жената?“ Има отношение. Вземете предвид как се образуват бисерите. Казват, че някой път в мидата попада малко пясъче и тя почва да изпуща от себе си течност, с която го обвива, за да не я безпокои. Мидата го вае като скулптор. Не само че го прави гладко, но същевременно го превръща в ценен бисер. Ако пясъчето не попадне в мидата, то не ще има никаква цена. Понеже има известна грапавина, то започва да безпокои мидата и я кара да мисли: да го изхвърли – не може; да го изрита – крака няма; да му каже да излезе вън – език няма. Дохожда и най-после на ума да го направи ценно и му казва: „Ти си мой неприятел, но аз ще те възлюбя и ще те направя ценен“. Ето учението на Христос, Който казва: „Възлюбете враговете си!“ Вие бихте изхвърлили това пясъче навън, но мидата от него създава бисер, за който плащате скъпо. Не само това, но Христос похвалва тази мида, че е извършила прекрасна работа. Питам: Ако Христос дойде между вас, ще намери ли работите ви така съвършени, както работата на тази мида? Ще намери ли Той бисери? Казвате: „Условия нямаме“. Жените казват: „Когато ние трябва да работим, мъжете ни спъват; условия нямаме, къща нямаме, това-онова нямаме, не можем да работим“. Мъжете пък от своя страна казват: „Не можем да работим, защото жените ни смущават; обществото ни пречи, спират ни“. А мидата не казва, че няма условия – без крака, без ръце, без език и без човешки мозък от пясъче тя създава бисер, за което и Христос я похвалва. Питам: Не можете ли и вие да направите толкова, колкото тази мида? Вие можете да направите нещо повече от нея.

Сега да дойдем до основния закон. Външните форми са резултат на вътрешните различия, които съществуват между мъжа и жената. Всеки оттенък, всяка черта на човешкото лице се дължат на вътрешна, дълбока причина в душата на човека. Като разглеждате този предмет, вие считате, че между мъжа и жената няма разлика. Някой път жената иска да стане мъж; мъжът обаче никога не желае да стане жена. Ако ви попитам какви искате да се родите, всички ще пожелаете да се родите мъже. Какъв прогрес щеше да има тогава в света, ако се раждат само мъже? Първо Бог направи мъжа. Последният обаче каза: „Тази работа не може да бъде така, аз сам не мога да я свърша. Как ще обработвам сам тази толкова голяма градина и рая, дърветата, които са в нея? Животните пък не могат да ме разбират“. Тогава Бог каза: „Много добре, аз ще ти направя другар като тебе, да ти помага“. И тъй се яви на сцената този велик закон, този процес, който движи света. Никакъв прогрес, никакво развитие, никакво облагородяване не би имало, ако не съществуваше този закон. Вие гледате само външната страна на нещата, но в тях има много по-дълбок смисъл. Единственото нещо, което знаете в Природата, е само женският пол; мъжкият пол е невидим. Слънцето, което виждате, е женско слънце – мъжкото слънце не се вижда; това слънце черпи енергия от мъжкото слънце. И съвременната наука потвърждава това, като казва, че всяка енергия се проявява в отрицателния полюс на електрическите токове.

Някои хора взимат думата отрицателен, или пасивен, в лош смисъл. Под „пасивен“ разбираме слаб, безхарактерен, безволев. Това е криво разбиране, затуй са заменили думата „отрицателен“ с израза катодни лъчи – полюсът, в който се появява всяка енергия. Въз основа на този принцип ще изясня много неща. Човек има мозък, но някой път вие казвате: Нищо няма в ума ми. Защо няма нищо в ума ви? Защото вие сте една безплодна жена, която не може да ражда. Някой казва: „Не мога да обичам“. – Значи ти си безплоден. Който не може да мисли и чувства, бил мъж или жена, той не може да ражда. За всяко нещо, което не ражда, в Писанието е казано, че е близо до пъкъла. Аз бих желал всеки от вас да ражда; най-голямото благословение за човека е, когато той знае да създава и отхранва. Как може човек да не ражда, да не създава една добра мисъл, едно добро желание в себе си? Създаването е творчески принцип, достоен само за мислещи същества. Разбира се, аз не говоря за онзи творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо – за Твореца, но за съществата от мъжки и женски пол. Това наричаме в християнската философия Христос-Богочеловек. Принципът, за който Христос казва: „Отец живее в мене“ – никой не Го е разбрал. Бога никой не е видял; никой не е видял Бащата на света. Майката знаем, защото Бог се явява в нас като майка, която твори, храни и възпитава, Него ние знаем. Казва се в Писанието: „Христос дойде на земята да ни изяви Отца“. По същия закон човекът, който е слязъл от небето, първоначално е приличал на онова малко безформено, нищожно пясъче, но след като Божественият Дух е работил дълго време, направил е от него бисер. И за туй, което имате в себе си, вие трябва да благодарите на тази мида, в която сте влезли; ако днес имате някаква цена, трябва да благодарите на Божественото съзнание, което е работило дълго време върху вас.

Казвам: Според това схващане някой път ценността на нещата стои в тяхното съдържание, а някой път – в тяхната форма. Вземете един мраморен камък, изваян от един велик скулптор, който е вложил в него една прекрасна велика идея, и вижте къде лежи тази идея. Тази идея лежи в онези тънки чертици, които художникът е прекарал над камъка. Ако някой глупак дойде и разруши тези чертици, ще видите само един прост камък, който няма никаква стойност. Всичко, което ви придава цена, това са ония ваши благородни мисли, желания и дела, които Божественият Дух е начертал върху вас. Само ония черти дават цена на човека, които Бог е написал върху вашия мозък, върху вашето сърце и вашата душа. И в научна форма е казано същото. Съвременните учени твърдят, че толкова повече мисли може да произведе вашият мозък, колкото повече гънки има той. Що са гънките? Това са ония вложени черти, които се виждат върху него. Тия гънки, тия вадички канализират вашите мисли. Някои хора искат лицето им да е гладко като топка; те мислят, че човек е красив, когато е гладък. Не, тогава лицето е маска. Трябва да има известни черти върху лицето на човека, които да показват: първо, че той е добър; второ, че е справедлив; трето, че има любов, че е мъдър, че е истинолюбив. Тези неща трябва да се изявяват навън. Следователно всички хора са написана книга, върху която се четат техните качества. Някои хора ме питат: „Ти слушал ли си Господа, чул ли си Го?“ Отговарям: Не само Го слушам, но Го и виждам; виждам Го, като ми говори; слушам и чувам Неговите думи. Човешките думи могат само да се слушат, а Господните могат и да се виждат. Бог, Който е слава, се е въплътил в Христос и е станал видим. Всеки от вас е Божествена слава, изказана, въплътена, видима. И след това ме питате, чел ли съм и говорил ли съм с Господа. Две хиляди години вече как Го чувам. Христовото учение е отлична философия – не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която можем да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме. В един анекдот се разправя за един учен европеец, който се занимавал с окултните науки. Той искал да проследи дълбоките тайни на Природата и попаднал веднъж в едно общество, където всички хора били слепи, с очи вдълбани навътре. Като се разговаряли с него, те рекли: „По какво се отличава този човек от нас?“ Като го пипали, те разбрали, че неговите очи били изпъкнали и само тази била разликата. Тогава те рекли: „Чакайте да махнем тази височина навътре, за да прилича на нас“. И съвременните философи са от този калибър – като намерят човек с изпъкнали очи, оглаждат ги и казват: „Ти ще разсъждаваш като нас, ще имаш понятия за света, за мъжа и за жената, каквито ние имаме, ще мислиш като нас“. Да, тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда, защото трябва да работите, да градите.

Често питате: „Защо са тези нещастия?“ Нали имате положителна философия, умни хора сте, измервате пространството, небето, знаете колко звезди има на небето; знаете да правите разни съединения; знаете какво е кислород, водород, азот, а не знаете да уредите вашия дом. Значи има неща, които не знаете. Някои казват: „Има неща непостижими в живота“. Като говорите върху тия неща, трябва да знаете, че всяко нещо е относително непостижимо, а не абсолютно. Всяко нещо е постижимо, но време се изисква за постигането му. Едно дете първо разбира малко, после – повечко, и като стане възрастно, неговият възглед върху света се изменя. Сега ще ви задам въпроса: Като дойдете след хиляда години на земята, какви ще бъдат вашите възгледи? Разбира се, че те ще бъдат като сегашните, но с някакъв плюс отгоре. Ще се върна към въпроса. Туй различие защо съществува? Хората не трябва да бъдат еднакви. Законът е такъв: по същество хората са еднакви, но различни по степен. Между хората всякога трябва да съществува известна разлика. Това е Божествен закон. И ако искате някой човек да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, която да е хармонична, както в тоновете на музиката. В това правилно съчетание, в това различие именно се намира хармонията, от която ние се възхищаваме. Трябва да дойдем до тази хармония, която в действителност по същество се среща у мъжа и у жената, и да приложим този Божествен принцип. Жената е емблема на Любовта. Любовта не може да се появи в мъжа. Аз не говоря за мустакатия мъж, защото и жената може да има мустаци, както имат и някои животни, но имам предвид известни качества, които отличават жената от мъжа, и тия качества вечно ще пребъдват в нея. В мъжа се крие друга Божествена сила, която се казва Мъдрост. Когато Любовта и Мъдростта се оженят, ражда се Истината. Искате ли да придобиете Истината, трябва да намерите баща си – Мъдростта, и майка си – Любовта, и те, като ви родят, ще ви кажат що е Истината и как може да се прояви тя. Истината върви по бащина линия, тя е пак от мъжки пол – тя е синът на Любовта и Мъдростта. Бащата и майката, т.е. Мъдростта и Любовта, като заченат, ще родят и добродетелта; това е вашата сестра. А добродетелта и истината съединени, това е правдата. Така стои този въпрос. Искате ли да създадете този бисер, вашата душа именно трябва да го обработи. С какво се занимават хората? Често ме питат: „Ами ти проповядваш ли неща, съобразни с църквата?“ Аз проповядвам неща, които са съобразни с великия Божествен закон. Пред Господа не лъжа. Дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично; за мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред небето, ред ангелите, пред светиите. Този е важният въпрос за мене. Ако всички схващат учението така и мислят по този начин, няма от какво да се плашат. Някои казват: „Ти имаш цел да образуваш секта“. – Ония, които образуват секти, според мене са дребнави хора. Всеки може да образува секта. Как? Вземи брадва, нацепи дървото и ще направиш секта; вземи чук, начукай камъка и ще направиш секта; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта. Секти лесно се правят. В една американска черква спорили по въпроса: когато се освещава причастието дали да се вдигне чашата, или не. Ония, които поддържали, че трябва да се вдигне чашата, забравили да я вдигнат. Често и вие забравяте това, което проповядвате, забравяте оня принцип, който ви съединява. Нашата задача е да въдворим Царството Божие на земята. Ние искаме да образуваме секта, но каква? Да станем проводници на Божия Закон, който да завладее всички умове и сърца; всички мъже и жени да станат деца и синове на Царството Божие, да заживеят на земята, както трябва. И сега, когато хората се оплакват, че големи нещастия настанали, аз казвам: Радвам се, че вашите затвори се разрушават, вашите стари убеждения падат. Защо? Ако водата, която е седяла дълго време в едно шише, не се излее, не може да се сипе в него нова. Когато Христос дойде на земята, евреите трябваше да се очистят по същия начин и да заживеят нов живот, но те казаха: „Ние Мойсей познаваме, тебе не познаваме; ти искаш да образуваш секта“. Но Той, както виждате, не създаде секта, макар че от еврейско гледище Той беше еретик. Някои питат: „Ти правоверен ли си?“ – Аз мога да бъда правоверен пред Бога, но от гледището на църквата да не бъда такъв. И за Христос казваха, че иска да унищожи еврейския народ, но след 2000 години не трябва да разсъждаваме като евреите. Питам: Какво спечелиха евреите, като разпнаха Христос? Нищо не спечелиха. Те се разпръснаха по целия свят. Да се разпне човек, по-лесно нещо от това няма – четири гвоздея са необходими. Ще се върна пак на нашия предмет. Аз искам да разсъждавате, да мислите дълбоко върху нещата. Във връзка с принципа за мъжа и жената ще кажа още нещо. Първо, вие трябва да любите Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила; второ, да любите ближните си както себе си; трето, да любите и враговете си. Аз току-що говорих за враговете ви и за малкото пясъче.

Христос не дойде на земята да спасява благородните, праведните, а ония пясъчета – за тях слезе в ада, да ги извади навън. За да се извадят бисерите от мидата, тя трябва да се хване и да се разтвори. По същия закон се хващат хората на небето, разтварят се и като се намери в тяхната душа бисерът, той се изважда. Като умре някой, казват: „Умря мидата!“, и тръгнат подир нея и нареждат: „Горката мида, отиде!“ Казвам: Тя е отишла на небето, за да занесе бисера, който е създала и обработила; ако не беше го направила, тя нямаше да отиде на небето, нищо нямаше да струва. Ще се спра върху някои основни черти на мъжа и жената. Онези, които дълго време са изучавали човешката конструкция, казват, че външните черти на човека се дължат на вътрешното му естество, т.е. какъвто е човек отвътре, такъв е и вън. За това две убеждения няма. Те казват, че ходилата на краката в правилно развитите мъж или жена трябва да съставят една шеста част от неговия ръст; лицето трябва да съставя една десета от ръста; гърдите – една четвърт; дължината на ръката от китката – една десета; мярката два пъти около китката на ръката трябва да е мярка на врата. Разбира се, като дойдем до отделния човек, все ще намерим известни различия: някои мъже и жени са с продълговати, крушообразни лица, други – с валчести. На какво се дължи това? Хората с валчести лица не са толкова активни; те са примирителни, дипломати – били те мъже или жени. Валчестите лица са свойствени, присъщи повече на жени, които вървят по женска линия. Като описвам тези неща, искам да ви дам ново направление, да схващате християнството в неговия дълбок смисъл, като наука за живота. Християнството е положителна наука, която трябва да ни научи как да живеем. Хората се различават само в приложението: има приложение във физическия живот, а друго – в духовния. Мъжете и жените не могат да бъдат еднакви, между тях трябва да има разлика. Ако мъжът ти е активен и пъргав, радвай се и не казвай: „Аз не искам да бъда мъж“. Във всяка проява трябва да има активност – ако не във физическия свят, поне в умствения; ако не в ума, тя трябва да бъде в сърцето. Човек трябва да бъде активен. Активност значи работа, произвеждане в трояко направление – физическо, умствено и духовно. Всички хора не могат да работят едновременно на едно и също място, в едно и също направление. Те ще работят в различни области. Различието, което съществува между хората, може да роди и дисхармония, и хармония – от тях зависи. Когато и мъжът, и жената са сприхави, те трябва да си отстъпват; когато единият каже нещо, другият трябва да го изслуша; когато единият свири, другият трябва да слуша. Този е законът, който действа на физическия свят. Ако единият мълчи, другият оценява това чувство на търпение и ще се отплати в друго отношение. Обаче, ако жената не държи това поведение, мъжът ще каже: „От моята жена по-лоша няма; тя има много дълъг език. Да ни освободи Господ: или мене от нея, или нея от мене!“ Не мислете, че ще бъдете освободени: ако тук сте се преследвали, и на другия свят ще се преследвате. Туй, което може да измени вашия живот, то е разбирането на Божествения Закон и приложението му в живота. Ще правите хиляди грешки, за тях Господ няма да ви съди. Той ще ви прости, но при условие – да научите Божествения Закон и да работите. Обаче, ако след сто грешки не научите никакъв урок, Господ няма да ви прости. Всички неща в света трябва да се използват. Ако крушата има тръни, ако розата има бодли, това е в реда на нещата – те не са току-тъй поставени. Който се качва на крушата, той не трябва да бъде облечен с дрехи, които се късат. Аз съм виждал деца, закачени за крушата, които после със стълба свалят оттам. Който не знае закона, казва: „Тази круша е бодлива, трябва да се отсече!“ Бодлива е, но хубави круши дава. Сега ще ви разкажа една приказка за една жена, но тя засяга еднакво и мъжа, и жената. Една жена била много нервна, упорита и не изпълнявала волята на мъжа си: каквото кажел той, тя все противното вършела. Един път тя искала да седне върху един кладенец. Той казал: „Не сядай, жено, че ще паднеш и аз ще остана без жена“. Тя не го послушала. – „Ще седна!“ Седнала, но паднала в кладенеца. Той започнал да плаче, да вика: „Нали ти казах да не сядаш? Ако беше ме послушала, нямаше да паднеш“. След един час вижда, че от кладенеца изскача един дявол с побеляла коса. „Какво има?“ – пита мъжът. – „Главата ми побеля за един час от една жена!“ Казал това дяволът и избягал. Мъжът почнал да мисли как може да използва този случай и най-после измислил нещо. Като посещавал домовете, в които имало зли духове и употребявал всички средства и заклинания, молитви, за да ги накара да излязат вън, те все не излизали, най-после той започвал да им казва: „Бягайте, че жена ми иде!“ При тези думи всички зли духове бягали. По този начин жената, която паднала в кладенеца, направила голямо добро на света. Мъжът, като видял, че тя изплашила дявола в кладенеца, разбрал, че дяволът се страхува само от жена, а не от мъж. Достатъчно било само да извика: „Бягайте, че жена ми иде!“ – и пропъждал всички дяволи. Като пострадал един мъж, хиляди други се освободили. Ето защо жените имат ключовете на Царството Божие. И когато Христос каза на Петър: „Давам ти ключовете на Царството Божие“, Той подразбираше този дълбок вътрешен закон, че между мъжа и жената всякога трябва да има съществено различие. В това различие се намира основата на обичта, която мъжът има спрямо жената. В който ден жената измени позицията, в която Бог я е поставил, мъжът няма да я обича: каквито диаманти, пръстени, огърлици и копринени рокли да си сложи, никаква външна сила не е в състояние да накара мъжът да я обича. Мъжът е Господ за жената; в него тя трябва да вижда Господа и за да я обича Господ, тя трябва да заслужи Неговата обич. Как? – Като извърши някаква работа за Него. Понеже сам не може да слезе на земята да работи, Той ни дава ум, сърце и сила, да завладеем земята, да сложим ред и порядък, в замяна на което Той ни изпраща всички добрини. Някои казват: „Господ ще дойде да оправи света“. – Той и сега го оправя, но не сам, а чрез други: от една страна немците, от друга русите, французите, англичаните; те оправят света със своите топове.

Някои питат: „Кога ще престанат хората да се бият?“ Когато се разчупи стената, която те разбиват. Може да се изчисли математически колко удара може да издържи известен камък. Някой камък се счупва от 100 удара, друг – от 200, трети – от 500. Така също може да се изчисли и кога ще се свърши войната. Войната ще се свърши, когато се изгърмят необходимото количество снаряди и патрони и когато се пробуди ново съзнание у хората за тяхното предназначение на земята. Тогава те ще кажат: „Свършихме една прекрасна работа“. Когато се обръща към своите ученици, Христос казва, че този човек, който търсил „бисера“ – смисъла на своята душа, като го намерил, продал всичкото си имане, за да го купи отново. Ако вие не сте готови в този свят да пожертвате всичко, нищо няма да спечелите. Вие все трябва да пожертвате нещо, за да спечелите някакъв бисер, нещо разумно. Тази жертва трябва да бъда разумна. Има хора, които жертват цялото си състояние, но никакъв бисер не спечелват. Защо? – Защото те го жертват за пиянство, за билярд, за карти. Ако бих намерил у сиромаха този бисер, за който Христос говори, аз бих продал всичкото си имане. За да направи човек добро, не е достатъчно да раздаде цялото си имане на сиромасите. Защо? – Когато Христос казва, че трябва да се прави добро, Той има предвид това добро да се прави разумно. Не би било разумно да се дава на един вълк всеки ден по едно агне. В зоологическата градина правят това, защото там държат вълците за чешит, но този закон не може да се приложи в никое общество. Ние не можем да жертваме агнетата за вълците; за хората можем да ги жертваме, има смисъл, но не и за вълците. Сега ще предам накратко един разказ. В предисторическите времена съществували две царства, разделени едно от друго чрез непроходима планинска верига. И в двете царства се явявали учени хора да казват, че онзи, който може да прокопае тази планина, за да направи път между двете царства, той ще принесе най-голямо благо на тия два народа. И това могло да стане при условие, че този човек, който почне да работи, никак не се обръща назад, докато прокопае планината. Мнозина се явявали, започвали да копаят, но като дохождали донякъде, някой минувач дойде, бутне го: „Какво работиш, байно?“ Той се обръщал да разправя и в този момент всичко изкопано се засипвало. Най-после се явил един царски син и започнал да работи. Минавали хора, запитвали го какво работи, но той все мълчал. Дошъл един философ, който искал да му покаже лесен начин за пробиване на планината. Той се измамил, обърнал се да го изслуша, но като погледнал напред, видял, че дупката, която бил прокопал, пак се запълнила с пръст. Зарекъл се за последен път, че кой за каквото да го заприказва, няма повече да се обръща. Като започнал отново да копае, пак идвали да го запитват, но той действително останал глух за тях, докато не прокопал планината. Като я прокопал, съединил двете царства и се оженил за царската дъщеря на другото царство. Така тия два народа заживели още по-щастливо. Това не е само алегория, но една велика истина. Голямата планина, която разделя тия две царства, е човешкият грях, който разделя земята от небето. Ако сте ясновидци, вие ще видите между земята и небето тази черна стена с крепости, оръдия и стражи. Христос прокопа тази планина, направи дупка, заради което слезе на земята. И когато казва, че има само един път, който води в Царството небесно, Той подразбира тази дупка, този тесен път. Две хиляди години вече откак този тесен път е прокопан, но малцина са онези, които ходят по него. Широки пътища има много, но те не водят там, където води тесният. Мнозина хора не вярват и казват: „Докажете ни това нещо!“ – Лесно може да се докаже. – „Как?“ – Достатъчно е човек да излезе вън от къщата си, но той казва: „Не излизам“. Обаче той ще отиде до тази стена и пак ще се върне. Затова, като знаете, че ще минете през тази дупка само чрез закона на рода между мъжа и жената, вие трябва да се сродите. Когато говорим за новораждане, за покаяние, ние подразбираме, че между нас и Бога трябва да се образува хармония. Ако Господ не ви обича, кой може да ви обича? Някой казва: „Нямам приятели – този не ме обича, онзи не ме обича; Господ не ме обича“. – Не е вярно. Господ ви обича, но и вие се научете да Го обичате. Той не е невидим; навсякъде може да Го видите. Господ, Който всеки ден ви говори най-малко по десет пъти, Той ви среща, съвет ви дава и прочие. Когато мислите да направите нещо лошо и срещнете на улицата някой приятел, който ви казва да не го правите, Господ ви говори чрез него. И сега, когато аз ви говоря, пак Господ ви говори. Думите са мои, обвивката е моя, но съдържанието е от Господа. Вие получавате един подарък. Какво трябва да направите? Ще снемете обвивката и ще видите съдържанието му. Следователно мъжете и жените трябва да се разберат. Вие имате известна опаковка около себе си: искате да станете велики, богати, да имате къщи, да имате знания, сила, да ви обичат всички и каквото пожелаете, с един замах да направите. Обаче това с лотария не става. Трябва да научите Божествения Закон – отвътре да започнете. Ако вземете стиха за бисера и прекарвате само по десет дни през годината или месеца в размишление върху него, знаете ли какви тайни щяхте да научите? Както ученият, като вземе няколко призми и ги сложи в известно съчетание, може да види под тях най-малките микроскопически животни, така и вие, ако сложите в известно съчетание призмите, които съществуват във вашия ум, ще видите много работи, които с просто око не се виждат. Както ученият, като разглежда под микроскоп една капка вода, ще види вътре голямо движение, живот, цял свят, така и онзи, който се ползва от Божествената мъдрост, вижда неща, които другите не виждат. Вие ставате някоя сутрин неразположени, не знаете причината. Не успявате в някоя работа – има причина; боледувате – има причина; не сте красив – има причина. Красотата трябва да бъде идеал както за мъжа, така и за жената, защото всички ангели, светии, Христос са красиви. Когато жената казва, че мъжът не я обича, аз подразбирам, че тя е грозна. Всяка душа, в която са написани думите Добродетел, Правда, Любов, Мъдрост, Истина, е велика, красива душа и всеки може да я обича. И ако не ви обича никой, това означава, че вие нямате тези качества. Идете при Господа и кажете: „Господи, остави повече Твоя чук да работи върху мене и напиши тия добродетели“. Ако Господ не работи със Своя чук върху някого, той ще бъде обикновен камък без стойност. Да дойдем сега до приложението. Как трябва да работят мъжът и жената? Те искат да имат деца. Децата са носители на Истината. Знайте, че ако искате да разберете Истината, само вашите деца могат да ви я разправят; ако искате да научите смирението, само вашите деца ще ви кажат какво нещо е смирението. Жена, която никога не е раждала, не може да бъде ни добра, ни смирена и тя всякога ще бъде горда. Същото се отнася и до мъжа. Всяка негова мисъл, всяко негово желание оживяват само когато се родят. В тях се крие едно велико същество, един ангел, който някога ще ви бъде приятел. Децата, които имате сега, някога са били във вашия ум само като мечта, на която вие сте дали дреха. Бисерчето, за което Христос говори, вие имате в себе си, само че някои от вас искат, вместо да го облагородят, както мидата облагородява пясъчето, да го изхвърлят от себе си. Казвате: „Господ не го е направил добре“ – и го поочуквате. Но то изгубва смисъла си. Не очуквайте линиите, които Господ е сложил на човешката душа. Аз съм против онези философи, които казват: „Понеже светът не е направен както трябва, чакайте да го поодяламе“. Жената например, за да бъде малко по-тънка, стяга се с корсет. Ако искате да не затлъстявате, постете. Сега ядете три пъти на ден. Опитайте да ядете по един или два пъти на ден, да видите какви благородни черти ще се развият у вас. Вие казвате: „Без храна не може“. Знаете ли колко трябва да ядете на ден? Има известни закони в живота, които регулират яденето. Няколко дни нямате апетит за ядене – не яжте; почакайте, докато естествено се събуди у вас желание да ядете. Мъжът казва: „Жена ми трябва да яде, защото ще се развали“. – Че тя сега е развалена; ако не яде, тя ще се оправи. Има животни, които не ядат, когато са неразположени. Казвам: Вие имате бисерчето, за което Христос говори, само че някои от вас искат да го изхвърлят, а то не е нищо друго освен помятане. Най-голямото зло за съвременната жена е помятането. Статистиката констатира, че в Ню Йорк през 1905 година е имало сто хиляди помятания. Ако някой иска да бъде християнин, не му е позволено да помята дете нито от утробата си, нито от ума си, нито от сърцето си! Дойде ли някоя добра мисъл в ума ви, вие казвате: „Ще я пометна!“ – Ще я пометнеш, но после ще боледуваш. Някой казва: „Аз помислих лошо“. – Грехът не стои в това, че си помислил нещо лошо, но грехът е в помятането. Всички помятат и се чудят защо светът не е оправен. В света има много идиоти. Защо? – Защото сте помятали. Лошите мисли и желания, които ви мъчат, са ония деца, които вие сте помятали някога, и днес те казват: „Ти си недостойна майка“. Те ви препятстват във всяко начинание и вие ставате нещастен човек. Ако искате да бъдете щастливи, да влезете в Царството небесно, най-добре за вас е отсега нататък да не помятате и да се молите на Господа да ви прости за лошото използване на всички добри мисли и желания и на всички ваши деца, които сте пометнали, които сте убили и на които сте обрали богатството. Ето защо в бъдеще вие трябва да отхранвате всяка благородна мисъл, всяко благородно желание, защото те ще окажат влияние върху вашите носове, вежди, очи и вие ще придобиете черти на аполонски типове. Засега много хора приличат на страшилища, грозни са. Ако те отидат още днес на небето и видят красотата на ангелите, ще избягат оттам.

Сега вие трябва да се молите на Господа, да ви помогне да се избелите. Това не е мъчна работа. Ако мидата може да направи един бисер, за който Христос я похвали, вие не можете ли да направите същото? Като влезете в небето, за какво ще ви похвали Христос? Някой ще каже: „Аз бях в България пръв министър“. Христос ще го попита: „Какво добро си направил за българския народ?“ – „Никакво.“ – „Бисер имаш ли?“ – „Нямам.“ – „Хайде вън, слез долу на земята дотогава, докато направиш бисера; без този бисер не мога да те приема в Царството Божие.“ Дохожда един владика: „Ти какво си направил?“ – „Учих хората на добро, вярвах в Тебе.“ – „Направи ли някакъв бисер?“ – „Не съм.“ – „Навън!“ На този, който е направил някакъв бисер, Христос ще каже: „Радвам се, синко, че не ме засрами; ела при мене, ти си достоен син“. Също така и вие, мъже и жени, като отидете на небето, там ще срещнете някой син – вашия бисер, и който ще ви каже: „Благодаря, майко, че когато бях голям грешник, ти ме взе в утробата си и ме направи човек. В този свят аз ще ти служа с всичката си душа“. Тази ще бъде вашата радост. Това иска да каже Христос в прочетените стихове, от които аз избрах най-маловажния. Вие виждате колко нещо той съдържа в себе си. Другите съдържат много по-дълбоки работи, които вие ще научите един ден, и то не на земята, а като отидете на небето. Тогава ще имате нови разбирания, нови чувства и нови способности. Тогава ще виждате други картини, които ще можете да разберете. Засега толкова може да ви се даде. Ако ви се даде повече нещо, вие не ще можете да го носите. Това би значило сапуненият мехур да се надуе повече, отколкото трябва – той ще се пръсне. Ето защо, когато Христос казва: „Вие, жени, сте емблема на Божествената Любов, във вас живее Бог“, жените трябва да слушат мълчаливо, скромно и да се покажат достойни да носят. Вие казвате: „Трябва да знаеш, Господи, че сегашният свят не е такъв, какъвто си го направил“. – Няма защо да учим Господа. Когато Той говори, ние трябва да мълчим. Когато Той млъкне, ние ще започнем урока си и ще кажем: „Аз направих това тъй, онова инак“. Тогава Бог ще каже, къде си прав, къде не си прав. Следователно учението на Христос е в това, да слушаме Господа и да приложим Неговото учение в живота. И когато Христос казва на жената: „Обичай ближния си като себе си“, Той подразбира да обича мъжа си като себе си. И когато казва на мъжа да обича ближния си, подразбира да обича жена си като себе си. Ако вие дадете такива примери, тогава и вашите синове и дъщери ще ги следват. Това подразбира създаване на бисер – алхимическият закон, приложен на физическия свят.

Беседа, държана на 19 април 1915 г. в София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help