Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Ако ме любите

„Ако имате любов към мене, опазете моите заповеди.“ (Йоан 14: 15)

Учението Христово е за тоя свят, а не за оня, както повечето хора твърдят. Между Невидимия и видимия свят има отношение, както между корените и клоните на растенията. Когато вървим в пътищата Христови, светиите и Светлите същества се радват, че сме във връзка с тях, и те ни хранят. Дървото се храни от корените и от клоните – отдолу и отгоре. Ако опазваме заповедите Христови, Той ще ни даде всичко, което попросим в Негово име; ако не ни дадат това, което искаме, то е, защото сме сгрешили.

Земята не е място за страдания, тя е училище, без нея не може да се повдигнем. Ние сме разплаквали не веднъж Земята и тя като се разсърди заради нас, показва ни отношението си със своите разтърсвания – настръхва ̀и козината от нашите лоши дела. Като се вслушваме в заповедите Му, Той ще се изяви нам в светли мисли и желания.

Необходима е Божествена Любов, която се проявява в Благодатта. Що е Благодат? Например в река Темза има малки кораби, до двадесет-тридесет хиляди, които ловят риба и се препитава целият Лондон. При отлив тия кораби остават на сухо, в тинята; дойде прилив – това е Благодатта, те се повдигат и заплават из морето, отиват да рибуват. При Благодатта има прилив. Трябва да търсим тия моменти на Божествения Дух в прилив; изгубим ли тоя момент, ще изгубим Благодатта и трябва да чакаме „дванадесет часа“, а то е дванадесет седмици, дванадесет месеца, дванадесет години, дванадесет века и прочее.

На първо място трябва да приложим Божествената Любов. Тя работи в сърцето, то е най-важният орган. Сърцето отмерва пулса и когато Божественото сърце пулсира, ние оживяваме, натрупваме прилив. В деня, в който не опазим Божествените заповеди, явява се у нас дисхармония и ние не сме вече християни – ще търсим в нас християнството, но не ще сме християни. Питаме се често дали сме изгубили благата, или сме спечелили в тоя свят повече. Погрешки можем да направим, но Христос ще ни съди, ако не ги поправим – погрешките не бива да ги повтаряме повече, а да ги изправяме. Трябва да се учим от нашите грешки, т.е. трябва да се освободим от лошите си мисли; а то е с дявола да не приказваме, иначе той ще се настани постепенно цял в нас и ще ни каже: „Ако не си разположен, излез вън, мен ми е добре тук.“ Такъв е примерът с камилата и воденичаря, във воденицата на когото поискала и получила разрешение да си стопли само главата, муцуната, а постепенно се настанила цяла и казала на воденичаря да излезе навън, ако му е тясно в нейно присъствие – ней било добре. Хората всеки ден излизат от себе си, защото са дали място на дявола в себе си.

На първо място трябва да очистим сърцето си, на второ място – нашия ум. Изворът, когато не го мътим, сам ще очисти сърцата ни. „Аз ще ви дам извор на жива вода.“ Затова на всяка зла мисъл трябва да противопоставяме една добра мисъл и с течение на времето ще се очистим.

Любовта се състои в това да опазим заповедите на Христа – затова трябва да ги учим, и то постепенно. Учителят ще ни покаже начина, последователността на изучаването. Любовта не е само чувство, а един разумен акт. Под нея се разбира пожертване – тя е ранец и се носи по целия свят. Всеки трябва да носи тоя ранец, ако и да е тежък, но с него ще се повдигнем и научим заповедите Христови. Когато изпитваме страдания, то Господ изпитва нашата Любов, и ако ние безропотно понесем страданията, показва, че имаме Божествената Любов. Например един богат човек в Париж решил да изпита своите роднини дали ще го поддържат, като се преструвал на голям бедняк; които го гледали, направил ги наследници на своето богатство, а другите лишил, ако и да му се сърдили – такава е била наградата им.

Христос казва, че ако Го любите, ще опазите Неговите заповеди, а те имат отношение към нашите братя, сестри, учители, общества и прочее – и трябва да опазим тия съотношения към всички. Трябва да избягваме престрелките вътре в живота, а такива има във всички християнски секти. Те проповядват християнството, но не го изпълняват. Един християнин ще прояви своята сила в борбата с дявола, който е много голям страхливец – щом му покаже мрежата си, и той бяга; той е баща на лъжата и затова бяга от Истината, от Светлината.

В един град направили баня; осем години се водило спор между гражданите да бъдат ли дъските рендосани или нерендосани и банята стояла недовършена, понеже не се дошло до съгласие. И двете страни давали своите мотиви за удобствата и неудобствата, за практичността или непрактичността на гладките и негладките дъски и обратно. Отнесли спора за разрешение до един велик архитект и той ги наредил една дъска – рендосана, и една – нерендосана, за да бъдат двете страни доволни. Така трябва да се постъпи и с християните, които са догматици, крепители на външната страна.

Всяка заран трябва да четем по една глава от Евангелието, да търсим някоя заповед и да я приложим през деня в живота си. И тогава Христос ще дойде в нас – ще си направи жилище у нас и по тоя начин ще разберем дълбоките Божествени работи. Животът е вечен и много велики работи ще ни разкрие Христос, но постепенно – сега не сме готови за тия велики тайни. Има пример с един човек, който искал да му открие Господ поне една от Неговите тайни и Господ пратил един Ангел, който го понесъл нагоре, като оставил тялото му, а взел Духа му с човешкото сърце; след като видял ред величия, той почнал да се моли да го снемат, защото не изтърпял, докато го носели по високите места из Небесата. Когато опазваме заповедите, ще си подготвим тоя път и не ще искаме да слизаме назад. Изисква се първо здраве по ум, здраве по сърце. Всяка заран трябва да правим опити. Имаме ли страх, това е духовна хрема; затова трябва да дишаме дълбоко, а с това ще влезем в свръзка с Ангелите, с небесните Сили.

Хората лесно се вкисват всякой ден, но това не е правило в живота. Хората трябва от кисели да станат сладки, както плодът от цвят се превръща първо в зелен плод, а после узрява и става сладък. Казва Господ: „Всичко ще се преобърне на добро.“ Колкото по-големи сме, толкова по-големи мъчнотии ще имаме – така е с децата, мъжете, светиите и прочее.

Христос казва: „Докога ще ви търпя?“ Търсим Го, намираме Го и когато дойде у нас, разпънем Го. Той ще възкръсне и ще си отиде, но кога ще дойде пак? След десет, сто, хиляда и прочее години. Християнството не е трудно, то е лесно. Умрелите за Христа са умрели с Радост, но техните имена са записани горе. По-добре е да умрем измъчвани като християни, отколкото като разбойници. За последните ще дойде Мойсей, ще дойде Илия, ще дойде пророк Йоан и с камшик ще ги оправят всичките. Затова Христос казва: „Моето бреме е леко.“ Господ, който ни говори, ще ни ръководи и ще ни управлява. Колкото по-големи са страданията, толкова по-близо е Христос до нас; нямаме ли страдания, Господ е далеко от нас, а това е лошо. Затова всеки трябва да изпълни учението Христово на своето място – и като началник, и като учител, и като професор и прочее. Това е заповед Христова; с изпълнението ̀и Господ ще ни помогне и от малки хора ще ни повдигне и направи велики хора.

Йоан Кронщадски*, откакто обрекъл и посветил живота си на Господа, оттогава е станал Йоан Кронщадски, а по-рано е бил тъпоумен. Да посветим живота си не значи да отидем в гората, но да изпълним в живота си Неговите заповеди – да просветим нашите умове, да се стоплят нашите сърца, да се възродят нашите души, да оживее нашият Дух и да се ободри.

* Иван Кронщадски – или Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със светско име Иван Илич Сергиев.

Извънредни Беседи, 11.01.1915 Неделя, София

проверка и редакция: Общество Бяло Братство




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help