Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Духът и плътта. Приливи и отливи в живота

Защото плътта похотства противно на Духа, а Духът противното на плътта, а те се противят едно на друго... А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.

Изобщо хората имат много смътни понятия за ония дълбоки закони, върху които почива животът. Светът, в който живеем, се управлява от закони, от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал вселената. И когато е въвел в нея първия човек – Писанието тук мълчи – Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всички основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее; показал му е свойствата на билките; запознал го е с качествата и действията на елементите – като го е поставил господар над всичко, казал му е: „Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш всякога щастлив, радостен, блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучиш; но в деня, в който престъпиш моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе“. Че това е факт, свидетелстват двете дървета, за които се говори в Писанието: „дървото на живота“ и „дървото на познание доброто и злото“. Ако бих се спрял да обяснявам какви са тия дървета, бих се отвлякъл много; това ще оставя за друга беседа. Тия две дървета в рая бяха живи, интелигентни, имаха известна сила, известни качества в себе си. И каза Господ на първия човек: „В дървото на познание доброто и злото се крие голяма опасност и, в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко. Елементите, скрити в това дърво, не са за тебе; ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но за сега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото на познание доброто и злото“.

Няма да се спирам да говоря за дълбоките причини, които подбудиха Адам да престъпи Божествената заповед. Някои проповядват, че трябва да имаме вяра. Действително вяра е необходима, било положителна или отрицателна: тя е основа на живота, без нея живот не може да съществува. Съществата, колкото малки и да са, като започнете от микроскопичните и дойдете до най-висшите, всички имат вяра. Но каква е тяхната вяра? Един безверник казва: „Аз не вярвам в Бога“. Същевременно това негово твърдение показва, че той вярва в нещо: че няма Бог. Значи пак има някаква вяра. Бих желал да видя как човек може да остане съвсем без вяра, да не вярва и в себе си. Щом вярва в себе си, значи, той има вяра, само че вярва в своя ум. Когато казваме, че някой е безверник, то не е право: това е наполовина истина; оставил е вярата в Бога, но има пък вяра в себе си. И тъй вярата може да бъде положителна и отрицателна. Адам и Ева, като са проявили този принцип на невярване в Бога, понеже е влязъл Луцифер в райската градина, повярвали са в последния и оставили Бога. Вследствие на това е станало и грехопадението. И апостол Павел казва в Посланието към римляните: „Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш“.

Тази сутрин моята беседа ще бъде върху двата велики закона, които формулирам така: „закон на противоположностите“ и „закон на подобието“. Това са закони, които можем да проверяваме всеки ден. Те не са отвлечена философия, не са като прераждането или трансмигрирането на душите, това са неща, които можем ежедневно да проверяваме в себе си. От това гледище на законите и тъмните страни ще ви станат до известна степен ясни. За пример вие се намирате при морския бряг. Виждате морето тихо и спокойно; но изведнъж забелязвате, че то почва постепенно да се вълнува и повдига към брега, образува течение – туй, което учените наричат „прилив“. Има места, където морето се повдига до 60 стъпки височина; тогава трябва да избягате колкото може по-скоро: само така можете да се избавите, иначе ще бъдете застигнати и погълнати от вълните. И този прилив, туй повдигане на вълните продължава 12 часа; след 12 часа ще забележите, че вълните почват да се отдръпват пак назад – към морето. Туй може да наблюдавате често, някога всеки ден: за 24 часа – веднъж напред, веднъж назад от брега. Такъв прилив и отлив става и във вас. Къде? Разбира се, не в планинските високи места, не във високите върхове на живота, а в ниските места. Често ви се е случвало може би да слизате в тихо време на брега на морето и да запявате някоя хубава песен и току погледнете – дошла вълна и задигнала и вас с хубавата ви песен или най-малко съвършено ви измокрила. Или пък качили сте се на лодка в тихо море, дойде буря, обърне лодката и вие се намерите в развълнуваното море. Може някой да помисли, че това е преувеличаване на фактите, но това е вярно в живота. Колко пъти хората изчезват безследно в това житейско море със своите песни, мечти и идеали! Вие казвате: „Нещастие!“ Вие търсите причината, без да знаете законите на природата. Когато старите философи са казвали: „Познай себе си!“, те са подразбирали да познае човек тия два закона на отмерените движения на „прилив“ и „отлив“. Във вашия ум тия две думи са смътни, но ще се постарая да ги обясня. Туй проявяване в съвременната наука наричат закон на „ритмичното движение“. Във всички неща има течение от центъра към периферията и от периферията към центъра; във всички неща има приливане и отливане, повдигане и спадане, зараждане и израждане. В химията има „акция“ и „реакция“. Акцията е прилив; след туй се образува реакция, която пък е отлив. Ако наблюдавате някой път своя часовник, ще забележите, че гласът му, веднъж засилен, почва постепенно да отслабва, да замира и като че по едно време спира, после пак се усилва и пак отслабва; същото става и с вашето сърце. Ако сложите ръка на сърцето си, ще забележите, че някой път то почва да бие по-бързо и вие се уплашвате. Докторът казва: „Тоя човек има сърцебиене“. То е прилив във вашия организъм, който се отразява върху сърцето. Този закон действа навсякъде. И когато лекарите казват за някого, че има порок на сърцето, аз казвам, че тоя човек има известен прилив на своя ум, на своето сърце, на своята душа и след 12 часа този прилив ще спадне и сърцебиенето ще мине. Тия 12 часа може да са 12 секунди, 12 минути, 12 часа, 12 дни, 12 седмици, 12 месеца, 12 години, 12 века, 12 хиляди години, 12 милиона години и т.н. – все едно, отношението на нещата си остава все същото. Така действа този закон.

Апостол Павел в прочетената от мене глава говори за закона на плътта – то е законът на отлива; законът на Духа – то е законът на прилива. Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието – закона на прилива. В някои места се образуват миязми, изпаренията на които разпространяват микроби и около тази местност се явяват болести. Този закон действа в нашия мозък, в нашето сърце и в нашата душа. В организма остават често утайки, от които се образуват болестите, които ние наричаме ревматизъм в ставите, в краката и в главата; тогава ние усещаме болки и почваме да се оплакваме. Ако сме умни и разбираме закона, там, дето има прилив, можем да сложим силна преграда, голяма стена. Ако сме глупави, зяпаме по брега на бурното море. Хората постоянно казват: „Светът е лош“. Но в какво е лош? – „Ами тази обща война!“ Тя е прилив на силите и в този прилив има сблъскване, та всички бягат и казват, че морето иде. И това бягане наричат война. Питат: „Какво ще стане със света?“ Казвам: След 12 часа, или след 12 седмици, или след 12 години всичко ще утихне; напоените с кръв местности ще пресъхнат и хората ще се попитат: „Каква беше тази работа, коя беше причината, защо туй море се разяри срещу нас?“ Морето не се е разярило, то диша и, когато се напъне в дишането, неговата коруба, неговите гърди се повдигат на 60 стъпки; само че когато морето диша и поема своя дъх, ти трябва да бъдеш 60 километра далеч от брега – на някой висок връх. Когато издиша, можеш да отидеш на брега и да се полюбуваш, но щом видиш, че почва да поема въздуха, пак бягай там – на високо място.

Тия два закона, на противоположностите и подобието, ако можем да ги разберем, са все велики неща в света. Единият закон, на подобието, е закон на небето; другият закон – на противоположностите – това е законът на земята, на органическия свят, на плътта. Ставате сутрин неразположен духом, целият свят ви е крив, не ви се работи, умът ви е смутен. Казвате: „Господ не е направил света както трябва“. Всички дяволи са във вашия ум, вие сте готови да се карате с всекиго; пуснали сте пояса си и чакате някой да го настъпи, готови да избухнете – това е законът на противоположностите. Този ден жената, като види, че мъжът си е пуснал пояса, ако разбира закона, трябва да бяга два километра далеч и да си каже: „Мъжът ми днес има отлив на духа и прилив на плътта“. Не трябва да се смеете, защото утре пък жената ще си пусне пояса. Това е закон. Всички едновременно не си пускат пояса. Преди десет години живях в едно семейство. То се състоеше от седем члена: баща, майка, един син и четири дъщери. Правех малки наблюдения и проверявах този закон: вървеше като часовник. Всички членове от тази фамилия всеки ден в седмицата се редуваха. В понеделник бащата неразположен, поясът му пуснат. Всички казват: „Татко е неразположен, навъсен, вика, кряска“. Всички се спотайват и търсят само причината. Във вторник бащата е весел, но гледат и майката пуснала пояса си. Бащата се подсмива и казва: „Днес майка ви е дежурна“. Интересно е, че в сряда големият син пуснал пояса си. Всички се смеят и по тоя начин се изреждат един след друг. Аз знаех кой кога е дежурен и програмата вървеше ненарушимо. Туй донякъде е приятно. Ако един пусне пояса си, лесно е, но когато двама са дежурни и са пуснали пояса си, казано на научен език – когато и двамата имат отлив, тогава е лошо. В прочетената глава апостол Павел казва, че плътта противодейства на духа, а духът – на плътта. Немислимо е да примирим тия два закона, защото те имат диаметрално противоположно движение: единият се движи напред, а другият назад. Законът на противоположностите разрушава, той руши хармонията, щастието. Щом дойде във вас, той задига всичката ви покъщнина. Когато попаднете за дълго време в закона на противоположностите, той може да има влияние върху вашия ум 12 минути, 12 часа, 12 години. Има известни периоди в живота, които влияят върху характера на човека още от самото начало. Ако някое дете се зачене и роди в периода на противоположностите, то ще стане непременно престъпник и не ще може да избегне последствията, защото те са му дали ония елементи, които подтикват живота в друга посока. Ако бащата и майката са под влиянието на закона на подобието, у тях ще се роди благороден син или дъщеря, с добър и развит ум. Така действат тия велики закони. Първите хора, преди да съгрешат, са ги разбирали, но след съгрешаването са ги забравили.

Хората искат свещеникът да им проповядва след църква, но той е в закона на противоположностите: неговите вибрации, неговото настроение, неговата проповед този ден не могат да донесат благословение на хората. Той може да служи от немай-къде, длъжен е. Ако беше свободен, щеше да си вземе шапката и да отиде някъде. Но хората искат да им проповядва. Какво ще им проповядва? Ще ги осъжда: „Вие сте такива, вие сте онакива, вие сте лоши хора“, и ще ги прати в пъкъла. Този ден той е казал една лъжа. Той е говорил за себе си. Хората са били огледало, в което той се е оглеждал, бил е под влиянието на закона на противоположностите. Разправят за един знаменит американски проповедник в Ню Йорк, който проповядвал дълго време под влиянието на закона на противоположностите и изказал такива ужасни работи, щото изпоплашил всички енорияши. Понеже под влиянието на закона на противоположностите в стомаха често остават утайки, които пречат на храносмилането и вредят на целия организъм, то взимат един ден проповедника и го откарват в болницата, да очистят от стомаха му тия утайки. Пъхват в устата му едно черво, пускат 4–5 килограма топла вода, измиват веднъж, дваж стомаха, изчистват утайките от него и втората седмица проповедникът се явява в църква и проповядва за Царството Божие, за идването на Христос, за Любовта и т.н. Хората си казват: „Я вижте, нашият проповедник се преобразил!“ Казвам: Когато един проповедник или оратор излезе да проповядва в църква или в камарата, трябва да изхвърли утайките из стомаха си, из сърцето си, из ума си и тогава да говори на хората.

Да кажем, ставате сутрин малко неразположен, но не можете да си дадете сметка. Минават 5–10 минути, умът ви почва да се разведрява и казвате: „Слава Богу, светна ми“. Минава се известен период време, налегнат ви пак лоши мисли и казвате: „Отде се намери този дявол?“ Хората не могат да разберат, че има закон, който периодично и систематично действа в света. Не е дошъл някакъв дявол с капан да ги хване, това е Божествен закон. Господ казва: „Аз ти дадох ум да разсъждаваш за наредбата на света. Аз ти разправях едно време за този закон, но ти го забрави и сега самият закон ще те научи“. Когато съвременните общества разберат дълбокия смисъл на тия два закона, тогава светът коренно ще се оправи. Някои питат: „Как може да се оправи светът?“ Когато почнем да постъпваме съобразно с този закон, светът ще се уреди тъй, както Бог го е наредил първоначално. Еднакви причини произвеждат еднакви следствия; противоположни причини произвеждат противоположни действия. Индусите, които знаят тия два закона, изясняват ги с думата „карма“ – закон за причини и последствия. Кармата може да бъде карма в прилив и карма в отлив, сиреч добра карма и лоша карма. На търговски език значи: да даваш и да взимаш. Даваш ли, това е отлив; взимаш ли, това е прилив. Онзи, комуто дължите, ще дойде при вас точно на падежа да ви покани да платите дълга си. Падеж означава закон, който регулира нещата. Този закон се обуславя от длъжниците и от лицето, което има да взима. Следователно, когато Бог ни изпрати в света, Той постави известни условия; ние сме подписали задължително, че ще направим това или онова, но сега Му казваме: „Не Ти дължим нищо“. – „Тъй ли? Аз ще приложа закона върху вас, ще приложа закона на противоположностите.“ Ти биеш някого и той ще те бие; ти го обичаш и той ще те обича, сиреч каквото правиш, такова и ще ти правят. Тия два закона владеят и действат на земята. Подобното с подобно всякога се отблъскват. Един петел се качва на купището, друг, по-силен, отива и го изгонва. Защо и двата не кукуригат на купището? Законът казва: на едно купище само един петел може да пее. Тъй че в света може да има само добро или зло. Две злини не могат да се търпят на едно място – две добрини не могат да стоят на едно място. Светия със светия не се търпят, учен с учен – също. Затова една турска пословица казва: „Памукчия от бяло куче хас не струва“. Значи, на земята действат именно тия два закона – на противоположностите и на подобието. Доброто има стремление към злото, а злото – към доброто. Затуй именно онзи, който иска да живее на земята, непременно трябва да има за приятели лоши хора; лошите пък трябва да имат за приятели добри хора. Обаче на небето законът е друг. Добрият, който иска да се събира само с добри хора, всякога ще бъде нещастен. Защо? Трябва да има обмяна между добрите и лошите хора. Да кажем, един търговец има изработени платове за милиони, но и съседът му има също такива платове. Кому ще ги продават и двамата? Интересите им не съвпадат. Единият ще каже на другия: „Махни се оттук! Иди на друго място, на другия край на земята, аз ще търгувам тук“. Значи тук действа законът на противоположностите. Христос, Който е разбирал този закон, говори за себеотричането. Щом човек се отрича, става слуга и тогава Господ му казва: „Аз те обичам“. Ако някой каже, че и той иска да бъде господар, Бог ще му отговори, че двама души едновременно не могат да бъдат господари: единият трябва да бъде господар, а другият – слуга. Злото се ражда, когато и двамата искат да станат господари. Щом искат да станат господари и настояват на това, Бог казва: „Двама господари не могат да бъдат при мене. Ако настояват на това, ще ги пратя на другия край на света“. Кой е другият край на света? – Земята. Затуй Господ е пратил хората на земята. Във всички вас, които искате да разберете закона на подобието, действа законът на контрастите и затова сте нещастни. Вие трябва да излезете от закона на противоположностите и да влезете в закона на подобието, а законът на подобието е самоотричане. Да се самоотречеш, ни най-малко не значи да изгубиш живота си, но да замениш само една служба с друга. Да кажем, двама кандидати искат да бъдат директори на една гимназия. Ако единият действа по закона на подобието, той ще каже на другия: „Ти стани директор, аз ще стана учител“. Но ако и двамата искат непременно да станат директори, ще има интриги пред министъра и всеки от тях ще му казва: „Аз съм по-способен“. Кой ги управлява тук? – Законът на контрастите. А учението на Христос спада към закона на подобието. Христос слезе на земята, за да установи закона на подобието. Той казва: „Аз не искам да господарувам над вас, но искам да ви науча как да бъдете щастливи: ако ме обичате и изпълнявате моя закон, ще бъдете честити“. Неразположен си, мразиш, одумваш, нещастен си – ти си в закона на противоположностите. Трябва да го напуснеш, или в научна форма казано, да излезеш от закона на контрастите и да влезеш в закона на подобието. С други думи, да измениш условията и средата. Почни да обичаш. – „Как ще обичам?“ Наистина, ти не можеш да обичаш, докато не отидеш в мястото на Любовта. То е все същото да те затворят в тъмна стая и да ти кажат: „Гледай!“ Какво ще гледаш? Мрачна стая, но тя не е област на подобието. Ти трябва да излезеш от нея. Ако имаш свещ, можеш да драснеш кибрит и да я запалиш. И тъй, когато Христос казва, че трябва да се отречем от себе си, Той разбира да излезем от тая мрачна стая на своя егоизъм и да влезем в закона на подобието, на Любовта. Вижте, колко е разумно това. Излезте и идете в ония места, дето можете да черпите елементи, необходими за вашето щастие, за вашето сърце. Вие не можете да направите това, ако сте в закона на противоположностите. Тогава за един стол, за една професорска катедра ще се борят мнозина. Веднъж във Франция устроили конкурс за една катедра, на който се явили 15 хиляди кандидати. Колко души могат да седнат на нея? Един кандидат за един стол. В съвременния свят често се раждат такива желания. Защо? – Защото всеки иска тази катедра. Мразите някого и се стараете да го премахнете от пътя си. Защо го мразите? – Защото или вие, или той искате тази катедра. Законът на контрастите в живота е неумолим. Този закон действа и в нашите мисли, и в нашите чувства, и в нашата воля. Милиардите клетки, от които са съставени нашите кости, нашата нервна система, стомахът, белите дробове, сърцето и мозъкът, в известен период от време се намират под влиянието на двата закона, на противоположностите и подобието, вследствие на което и в тях става прилив и отлив. Човек се гневи, неразположен е – значи, има отлив. След това в него непременно трябва да настане прилив. Как? Ще се съсредоточи, ще отправи ума си към Бога, ще се качи на високата планина, на която е Господ, ще се поразговори с Него и, когато мине отливът, ще се върне на земята.

Под думата прилив не разбирам само прилива в морето, но и прилива в растителността, който става всякога при влага във въздуха. Щом плодът узрее, започва да съхне. Тук имаме закон на контраста, който приготвя почва за идващата година. Законът на контрастите съблича старите дрехи, а законът на подобието доставя нови дрехи. Събличате се – това е закон на контрастите; обличате се – това е закон на подобието. Оцапа се тялото ви, вие сте в закона на контрастите; окъпете се, вие сте в закона на подобието. Всеки ден ставате сутрин и миете лицето си. Защо? – По навик. Днес трябва да отидете пред Господа, защото във вас има отлив. Вие си измивате лицето и казвате: „Ще снема товара от сърцето си, ще смъкна утайките от ума си и тогава ще отида пред Господа“. Миенето на лицето именно това показва. Но вие, като не можете да изтълкувате това, измивате се и цял ден пак бъркате в калта. И работата ви не върви. Как ще върви, калта е във вас! За да не се цапате, трябва да бъдете на някое високо планинско място.

Според апостол Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. – Любовта е бащата, радостта е майката, мирът е тяхното дете. Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества. Тогава той е на небето. След това идва втората категория добродетели, която спада в ангелския свят: дълготърпение – бащата; благост – майката; милосърдие – тяхното дете. Придобийте ги, и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вяра – бащата; кротост – майката; въздържание – тяхното дете. И тъй, аз казвам: Според закона на подобието вие трябва първо да имате баща. Кой е вашият баща? – Вярата. – „Ама аз нямам вяра.“ – За тебе, приятелю, аз имам лошо мнение. Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители; майка ти не те е родила по Божествен начин. Туй подразбирам, когато някой каже, че няма вяра. Когато някой каже, че има вяра, казвам: Уважавам те, ти имаш благороден баща, който е от високо произхождение, от царска фамилия. – „Ама не вярвам в този баща.“ – Ти си последен негодник. Да дойдем на думата „кротост“. Казахме, че кротостта е майка; тя е от царска фамилия. Вярваш в кротостта, значи имаш майка. – „Ама аз не искам да бъда кротък.“ – Тогава ти си без майка. Следователно всеки християнин трябва да има баща и майка – вяра и кротост, а самият той е въздържанието. Когато кажем „въздържание“, трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща – вярата, и на нашата майка – кротостта. Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. – Може да отидеш, но трябва да се родиш от баща – дълготърпението и да те зачене майка – благостта, тя да те носи в своята утроба. А ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? – Милосърдие – ангел, светия. Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш между ангелите баща – дълготърпение, и майка – благост. Този е законът, който регулира човешкия живот. Той е основа на една философия, която се проверява всеки ден. Не се лъжете, нито другите лъжете. Който живее в закона на контрастите, само той може да се лъже. Аз изключвам от себе си закона на контрастите. Ако съм в отлив, отивам при Бога; ако съм в прилив, дохождам на земята на работа. Ако съм при Бога, кой ще ме излъже? Затуй казах в една минала беседа: Там, дето е Господ, дяволът не може да влезе. Дето не е Бог, там е дяволът. Когато някой казва, че дяволът го гази, аз разбирам какво иска да каже той. Ако Господ е в твоето сърце, дяволът не може да те гази. По закона на подобието, злото не може да се превърне в добро, нито доброто в зло. При един светия, който живял 20 години в пустинята, се явил един белобрад старец и рекъл: „Аз съм голям грешник, моля те да се помолиш на Господа да ми прости греховете“. Като заминал старецът, светията почнал да се моли на Бога за него. Явил се един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета пред Бога, защото този старец е дяволът. За да го опиташ истина ли ти говори, кажи му така: „Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядаш греховете си. Качи се на една скала и кажи: Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник. Цяла година повтаряй тия думи“. След няколко време старецът дошъл пак при пустинника и той му казал това, що му поръчал ангелът. „Как! – извикал дяволът – Това не мога да направя! Аз, който управлявам света и му заповядвам, не искам да се моля, ти се моли.“ Тогава пустинникът му рекъл: „Старата злоба не може да бъде нова добродетел“. Онези, които проповядват Евангелието, трябва да знаят, че никога не могат да превърнат закона на противоположностите в закон на подобието, сиреч не могат да обърнат към Господа човек, който живее постоянно в закона на контрастите. Те не могат да го направят щастлив, както не могат да превърнат жената в мъж. Жената иска мъжът да я направи щастлива. Как ще я направи щастлива, когато тя не го обича. Купува костюм – недоволна; донася месо – не било хубаво; къщата не била съградена, както трябва; това и онова не било на мястото. Как ще я задоволи, когато тя се намира в областта на противоположностите на своя ум и когато всички неща, които мъжът може да направи, не са в състояние да изменят нейния нрав. Нито пък жената може да угоди на мъжа, ако той е с такъв нрав. Тя може да му готви, да чисти къщата, но той ще бъде все недоволен, защото живее в закона на противоположностите. Някои казват: „Не зная какво да правя, моят мъж е станал неразбран“. Аз разсъждавам хладнокръвно и казвам: Той се намира за нещастие под закона на контрастите, в отлив; сложете го във вашата кола, впрегнете коня, изведете го на високо място, да си отдъхне – това иска вашият мъж. Когато жената иска да заведе мъжа си на църква, тя взима файтон и казва: „Ще отидем при Господа; в църквата ще проповядва еди-кой си и ще научим нещо ново“.

Сега ние казваме: „Да се оправи светът!“ Че как ще се оправи? Ако свинята милиони години е грухтяла под дървото и след като изяде крушите, почне да рови корените, да търси круши, питам: Как ще роди дървото други круши? Свинята ще развали цялото дърво. И вие по същия начин, като не намирате круши на дървото, почвате да ровите корените и казвате: „Парите, които търсим, са закопани в земята“. И така ставате капризни. Казвам: Вие се намирате в закона на контрастите. В корените няма никакви круши, никакво имане. Не трябва да ровите на едно място, а сложете торбата си на рамо, вземете тояжката си и идете на друго място. „Защо?“ – Защото, когато дойде господарят и види, че ровите, ще ви набие хубаво. Ето, това прави сега Господ на земята. Вие ровите и търсите круши, а Господ казва: Ударете на всекиго по 25 тояги.

Следователно приложете този закон в живота си. Жената да не рови около корена на мъжа си; ако няма круши, да чака. И мъжът да не рови около корена на жена си; поповете – около корените на своето паство; учениците – около корените на своите учители. Всички приложете закона и ще разберете живота, както Господ го е създал. Това е философия, която можете да приложите в този свят. Тя е толкова проста, че всеки може да я разбере. Ако кажете, че не можете да направите това, ще кажа, че сте в блатото, в тинята на противоположностите. Като кажете „мога“, вие сте в закона на подобието. Направете крачка напред, и ще влезете в пътя на спасението. Някои казват: „Ние не можем да любим“. – Съжалявам, не мога да ви помогна, понеже вие сте в областта на противоположностите, дето събирате утайките, тинята. – „Мога да любя.“ – Вие сте в закона на подобието и Господ е с вас. Станеш сутрин неразположен, кажи в себе си: „Днес имам отлив, ще впрегна колата, ще взема хомота на коня и ще тръгна да пътувам“. Не ходете около дървото да берете круши, когато не му е времето. Крушите ще намерите на друго място. Станете и се помолете, ако знаете как да се молите. В молитвата вие ще укрепнете. Да се молите, това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в тоя свят. Само така се повдига и облагородява човешкото сърце. Не говоря за външната страна на молитвата, в която взима участие само езикът, но за онази молитва, в която се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога – висшата Любов. Но всички не гледат така. Някой казва: „Аз не мога да се моля“. Друг се смее и казва: „Заблуждение е да се молим; аз, учен, свършил университет, да се моля на Господа!“ Учените са непоследователни. Те искат длъжност, подават заявление и пишат: „Понеже съм свършил университет, моля най-учтиво да благоволите да ме назначите на служба, като обещавам да изпълнявам точно и акуратно длъжността си“. Това не е ли молитва? Да, молитва и доста характерна. А да се молим на Господа било срамота! Докато има хора, които се молят само на подобните си, а не на Господа и висшето благо, светът ще бъде все такъв. Тези хора живеят в закона на контрастите. Питам: Как можем да бъдем добри, когато на всяка стъпка лъжата е наша спътница? Ние мамим и себе си, и ближните си, и Господа. Несъзнателно сме дали гражданство на лъжата. Ние действаме под страх. Нека се освободим от страха, нека сложим за девиз на живота си да говорим истината поне пред Бога. Нека кажем: „Днес няма да говоря измама пред Господа“. Направите ли някаква грешка, кажете: „Прости ме, Господи, сгреших!“ Не казвайте, че еди-кой си е причина да сгрешите, че вие седите по-високо от него. Не бивайте като фарисея, да имате високо мнение за себе си. Ако постъпвате по този начин, вие сте в областта на закона на контрастите, в тъмнина. Кажете си правото: „Аз направих тази грешка“. Като изповядвате грешките си, вие ще се поправите. Прочетете изповедта на Толстой, там ще намерите добър пример за това. Толстой стана велик, след като се изповяда. В историята има само няколко такива примера. Можете ли и вие да направите такава изповед? Ако искате да станете благороден човек, ангел, светия, това е най-лесното нещо. На ден можете да станете десет пъти и ангел, и дявол. Мнозина не вярват в прераждането, въпреки това по десет пъти на ден могат да се преродят. Щом искате да убиете някой човек, вие сте прероден дявол и намирате се в областта на противоположностите и сте в състояние да направите всякакво зло. Ако сте в закона на подобието, вие сте ангел. Ако сте готови да се самопожертвате или да направите някакво благородно дело, вие сте светия. Едно е за съжаление, че не можете да задържите това състояние за по-дълго време. Казано е, че човек е направен по образ и подобие Божие. Ето какво разбирам аз под думите „образ и подобие Божие“. Когато казват, че назначили някого за генерал или министър, питам: Този човек по-рано не е ли съществувал? Той е съществувал и по-рано, но като прост гражданин. И когато Господ казал: „Да направим човека по образ и подобие Божие“, Той искал значи да го произведе в по-висок чин, да го направи генерал, да го облече с генералски мундир, да му сложи генералски еполети. Обаче човекът не изпълнил волята и заповедта Божия и Господ го свалил от това положение, снел еполетите и дрехите му. Това е грехопадането на човека. „Свалете мундира му, казал Господ, защото той не изпълнява генералската си длъжност както трябва.“ Щом се обърнете към Господа, Той казва: „Днес си по образ и подобие генералско. Влез в рая!“ Ако след 5–10 минути не изпълните закона, Той пак казва: „Свалете мундира на този генерал!“ Гневни ли сте, неразположени ли сте, вие сте извън рая. Минат година–две, почвате да се разкайвате и Господ казва: „Доведете го при мене, ще го произведа пак генерал“. Много пъти досега Господ ви е назначавал генерал и ви е уволнявал. Днес сте добре, вие сте ангел на небето; утре сте зле, вие слизате на земята. Не се ли молите, не спазвате ли Божия закон, ще служите на злото. Двата закона, на противоположностите и подобието, регулират света. Духовете, които живеят под закона на противоположностите, нямат разположение да се върнат в закона на подобието и затова Господ не може да ги пренесе от една област в друга. Първото нещо в християнството е границата, която съществува между тия два закона. Като дойдете до тази граница, трябва да оставите целия си багаж – мисли и желания, които са под закона на контрастите, и да влезете в закона на подобието свободни, чисти. Тогава Господ ще ви облече с нови дрехи и ще ви произведе генерали. Поради непослушание заповедта Божия – да не посяга на забранения плод – човек оголя. Господ му съблече генералските дрехи и човекът бе принуден да си направи такива от листа. Господ казва: „Скоро му направете дрехи от кожа!“ Затуй днес сте облечени в кожа, която наричате плът. Как и кога можете да се освободите от тази кожа? – Когато влезете в закона на подобието. Тази кожа ще падне от вас и Господ ще ви даде генералски дрехи с еполети. Такава е християнската философия, която можете да приложите в живота си. Това не е философия на миналото, то е философия на настоящето. Вие всеки ден се прераждате, като служите ту на доброто, ту на злото. Това значи прераждане. Съвременните хора казват: „Който вярва в прераждането, ще го изхвърлим от църквата“. Защо ще ме изхвърлите? Защото вярвам в законите на контрастите и подобието и живея според тях? Когато аз живея съгласно Божия закон, дали ще ме изхвърлите от църквата, или ще ме държите в нея, това не засяга душата ми. Когато аз живея при Бога, никого не мразя, старая се да обичам всички, може ли някой да ме изхвърли? Само един Бог може да ме изхвърли. Това е учението, което проповядвам. Казвам: В дена, в който съгрешите, вие сте изпъдени от Божествената църква, от рая. Що са съвременните църкви? Те са само далечно възпоменание за величието на миналото. Знаете ли какви тайни се крият в тия църкви? Ако ви тълкувам какво значи църквата, какво значат камъните, от които са съградени църквите, значението на свещеническите одежди, на свещите, във всичко туй има дълбока философия. Върху дрехите на свещениците са написани Божиите закони. Те всеки ден обличат дрехите си, но не могат да четат какво е написано върху тях. Знаете ли какво значение имат дрехите, короната, жезълът на владиката? Ами кадилницата и тамянът? Ние сме затворили Свещената книга на живота и казваме: „Свещена е тази книга, не я пипайте!“ Господ казва: „Гледайте да не я оцапате отвън, пазете я чиста; отваряйте я внимателно, четете всеки ден по малко от нея и отбелязвайте ценните неща, които тя съдържа“. Църквата, одеждите, иконите, свещите, кадилницата, книгите – всички са на място. Трябва да пазите съдържанието на Свещената книга. По нея ще изучавате законите на противоположностите и подобието. Като ги изучите, ще сложите на гърба си Христовия кръст и ще бъдете готови да ви приковат. Тогава Бог ще каже: „Ето, тоя ще бъде с мене в рая“, и ще бъдете спасени. Това става моментално. Още сега мога да бъда на небето, а в момента, когато се поколебая в Бога и помисля лошо за Него, вече съм в дъното на пъкъла. В момента, когато възлюбя Бога в душата си и кажа: „Прости ми, Господи!“ – аз съм при Него. Той простира Своята десница и ме прибира.

Сега ще приведа един пример и с него ще завърша. Някой човек умрял и го занесли в пъкъла. Прекарал той дълго време – с векове там, мъчил се и се молил на Господа да го прости. Най-после Господ казал: „Отворете книгата на живота и вижте дали е направил поне едно добро през целия си живот“. Като разтворили книгата, намерили, че веднъж той дал един морков на един беден човек. Тогава Господ казал: „Този човек може да се освободи“. Заповядал на един ангел: „Ще подадеш моркова да се хване той за него и така ще го изтеглиш от ада“. Обаче заедно с него се хванали и други грешници – наловили се един за друг за краката и ангелът ги понесъл към рая. Но този, чийто бил морковът, рекъл на другите: „Този морков е мой!“ Щом казал това, веригата се скъсала и всички паднали в пъкъла. Нека вашият морков послужи за спасението и на други хора, да се издигнат към небето, защото иначе, кажете ли: „Този морков е мой“, ще паднете пак долу. Нека се хванат за вашите дрехи, за краката ви и мълчете, нищо не казвайте. Когато кажете „Този морков е мой“, вие сте далеч от Господа. Безкористието живее всякога в закона на подобието. Жертва и себеотричане – това е християнството.

Беседа държана на 2 ноември 1914 г. в София




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help