Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Законът на служенето

Който Ми служи, нека Ме последва, и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. А който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.(Ев. Йоан 12:26) Навярно, мнозина ще си зададат въпроса какъв смисъл може да се крие в думите: „А който служи на Мене, него ще почете Моят Отец“. Светът има разни стремежи: съвременните хора се стремят да добият знания, богатства, земи, къщи, слава, величие, сила – имат стремеж към много работи. Исус настоява само върху едно нещо: върху служенето – човек да знае как да слугува. Слуга – ето една прозаична дума, която ни изобразява най-ниското обществено положение. Но има различни слуги – в някоя бирария, в някоя кръчма, в някоя кухня, в театъра, в университета, в министерствата и т.н. В известен смисъл всички хора са слуги, само че не всички признават това. И тъй, в света има два вида служители: едни, които разбират своите длъжности и знаят как да ги изпълняват, а други, които не знаят как да слугуват. Последните наричаме обикновено управляващи хора, господари, които седят и чакат други да им слугуват, учат другите как да работят и слугуват. Всеки иска да бъде в първата категория – господар. Християнското учение обаче поставя диаметрално противоположното на тоя принцип; то поставя именно принципа, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга; то казва, че Син Божи не дойде да Му послужат, а да послужи. Ние сме заставени по закона на необходимостта да бъдем слуги. Някой казва: „Аз съм господар“; не, той се лъже, ако мисли, че е свободен, че на никого не слугува; той служи най-малко на стомаха си, който го заставя да върши работа, която не му е винаги приятна – да му сготви хубаво, да яде и да сдъвква храната много добре, защото ако не му слугува така, стомахът ще повърне назад храната и ще го накаже; ще му каже: „Ти трябва да ми служиш добре, инак – ще те уволня“. Някои мислят, че само господарят уволнява слугите си, но и стомахът уволнява господаря си. Я попитайте лекаря какво прави стомахът, когато не му слугуват добре; да видите как той уволнява господаря си! Служенето е едно качество. Колко нещастия произтичат в света от това, че не знаем как да служим! Когато майката се научи да отгледва своите деца, когато учителят се научи да преподава на своите ученици, когато властта се научи как да слугува на населението, да удовлетвори неговите нужди, да създаде закони, необходими за неговото развитие, светът ще има по-друга физиономия, отколкото сега. Съвременната цивилизация е поставена днес на големи изпитания: милиони хора се викат да слугуват в армиите – някои носят четки, други слагат барут в топовете, огнестрелни гранати, други държат малки нишки и като ги опънат, създава се гръм, други са служители на коне; всичко това е пак служене. Тия слуги каква участ ги очаква? Всички тия глави, крака, мишци ще бъдат раздробени, разбъркани, ще станат на каша. Това хората наричат цивилизация, култура; с него съвременните народи ни казват: „На нас не ни трябва Господ – науката ще ни издигне“. Обаче ето на какво ни научи тя – да бъдем корави, да правим пушки и гранати. Да, науката ни докара до този изпит, да направим една опасна проба, и сега Небето ни изпитва със служенето, което ни се налага. Светът изисква свои слуги да му слугуват, и Господ изисква също своето. Христос казва: „Който служи на Мене, него ще почете Моят Отец“. Ние все уреждаме работите си, а те все неуредени остават. Заболяваме, викаме лекари да ни лекуват, но при все това смъртта ни задига. Съграждаме къща, туряме стражари, за да не ни заграбят богатствата, но най-сетне ни ги заграбват. Христос казва: „Толкова хиляди години сте служили на този ваш принцип и виждате последствията му; ако обаче служите на Мене, ще видите смисъла на вашия живот“. Ние трябва да служим тъй, както Христос не дойде да Му послужат, а Той да послужи. Трябва хората да станат служители на по-слабите, на по-немощните. Не трябва да туряме лоши хора да слугуват на света. Знаете ли защо съвременното общество е развалено? Майките, които трябва да възпитават сами децата си, остават възпитанието им на развалени и невежи слугини, а самите те отиват по театри, балове, бирарии и други удоволствия. Развратните и невежи слугини на какво ще научат децата? На това, което те знаят. Слугините възпитават съвременните деца не само в България, но и във Франция, Германия, Америка – навсякъде. Не казвам, че всички слугини са развратни, но по-голямата част от тях са такива по причина на своите господари. Ако майките биха били слугини (в пълния смисъл на думата) на своите деца в пътя на отглеждането и възпитанието им, светът би имал друга физиономия. Също и ако бащата би бил възпитател на своите синове. Щом бащата и майката напущат своите длъжности и оставят на невежи слугини, които не разбират в какво се състои животът, да възпитават децата им, а те отиват да се наслаждават в света, резултатите ще бъдат лоши. Слугинята не може да възпита детето, още и защото не го е родила и няма любов към него. Тя си казва: „Ако господарката се разполага в бирарията, защо аз да и гледам децата?“

Ще ви обясня в какво се състои слугуването, какви качества трябва да има един слуга. Той трябва, преди всичко, да има благородно сърце, да бъде чувствителен, отзивчив, да бъде смирен, да бъде човек пластичен – да може към всички условия да се приспособява; при това трябва да бъде работлив, а не мързелив. Животът е взискателен, и ние трябва да му слугуваме както трябва. Когато съвременният шивач сбърка някоя дреха и не може да я ушие както трябва, връщат му я, и той плаща и плата, и всички загуби; същото е и с природата: тя ни дава един плат – животът, който имаме, е един вид плат – и ни казва: „Скройте и съшийте тая дреха“, и ако не можем да я съшием добре, тя ни глобява. Ако искаме да се научим как да слугуваме, трябва да се обърнем към Христа, Той да ни научи. Слугата трябва да бъде много умен: глупав човек не може да слугува както трябва. Учителите, свещениците – и те са слуги. Ако учителят разбира своето призвание, най-напред трябва да разбира детската душа, за да знае как да упъти детето към наука. Свещеникът трябва да разбира душата на своите пасоми, за да може да им даде съответната храна за тяхното сърце. Трябва да притежаваме и друга една черта – да имаме голямо търпение. Мнозина наричат търпеливите хора „волове“ – „Той е – казват – вол“. Да бъдеш търпелив не значи да бъдеш вол; търпението е разумен акт; за да можем да претърпим външните несгоди на живота, трябва да имаме вътрешно равновесие на душата, сърцето и ума. Ще ви кажа един пример за един математик от миналите векове. Той работил 20 години върху известни изчисления, по тях имал вътре в стаята си разхвърляни разни книжчета и винаги заключвал стаята си; един ден забравил да я заключи, слугинята влиза да разтреби стаята, вижда много книжки разхвърляни по пода, взима ги всички листчета, хвърля ги в печката и ги изгаря – пречиства хубаво стаята. По едно време се връща математикът и попитва: „Къде са разхвърляните листчета?“ – „Турих ги в печката; вижте как сега е хубаво наредено.“ – „Такова нещо друг път да не правиш“ – това било отговорът на математика. Ние слугуваме като тая слугиня – събираме листчетата, това не струва, онова не струва, хайде в печката. Този учен човек, чийто 20-годишен философски труд пропаднал, не е постъпил както бихме постъпили ние, а е показал едно търпение за пример: не направил друго, а и рекъл само: „Друг път да не го правиш“. Сега вие се намирате в такъв период – вашата къща е отворена, слугинята събира всички листчета, ще ги видите един ден изгорели в печката и когато намерите къщата очистена по правилата на вашата слугиня, какво ще и кажете? Аз зная, че ще има плач – „Господи, аз ли съм най-грешният? Тази съдба само на мене ли даде?“ И ние смятаме, че сме хора, които разбираме Божествения Закон! Ние трябва да кажем, като този философ – „Моля, друг път да не правиш туй“. А, от своя страна, да си вземем за задача да държим нещата си в порядък, да не оставяме стаята отворена и на произвола на слугите.

Сега Христос казва: „Който служи на Мене, него ще почете Моят Отец“. Всички вие мислите все за тоя свят, за тия преходни работи, мислите да уредите тукашните, семейните си работи, а много важни въпроси оставяте неуредени – отношенията ви към вашия Господар, Който един ден ще ви повика да дадете отчет. И денят иде. Знаете ли след няколко години къде ще бъдете? Знаете ли в това време какво ще се разрази в Европа? Какво ще бъде положението? Не знаете. Съвременният свят ще бъде много пречистен, ще му бъде сложена хубава инжекция за повдигане на нов живот. Хората, които идват на помощ на цивилизацията, трябва да приложат Христовите принципи, да се научат как да слугуват, и ония, които не знаят да слугуват тъй, както иска Христос, нямат шанс за развитие. Дарвиновата теория казва, че преживяват само способните, здравите хора. Действително, ще преживеят само онези, които са духовно и морално здрави; ще преживеят и телесно здравите, ако имат тази вътрешна морална сила. Не се самозаблуждавайте да мислите, че здравето седи в известно затлъстяване на лицето и изобщо на тялото – човек да има по-голяма гуша, по-голям корем, да бъде по-шишкав, да яде повече. Ако целият живот се прекара само в ядене и пиене, не е ли то едно болезнено състояние? На един човек от 100 килограма колко килограма храна му трябва? Зная за една англичанка, която изяждала по 9 килограма хляб, друга, която изяждала хляба и кафето, приготвени за 72 деца; туй е болезнено състояние. Не съм против яденето, но съвременните хора мислят, че всичко се заключава в яденето. И наистина, то отнема една трета от живота ни, защото от сутрин до вечер само за ядене слугуваме: сутрин мислим какво да пием, дали чай или мляко, дали млякото да бъде приготвено с какао по немски, или с кафе по турски, с каймак ли да бъде или без каймак; едва сме закусили, почваме да мислим за обяд какво да ядем, ще има ли пиле или говеждо, с какво ще бъде сготвено, с домати ли или с тиквички, месото накълцано ли да бъде, дали ще има това или онова; свършим обяда, почнем да мислим какво ще има за вечеря. Някой път сме задоволени, друг път не. Постоянно правим изменение на храната. И наистина, храненето е станало цяла готварска наука, по която хората отиват да се специализират. То е хубаво, но то не е крайната цел на живота. Силата на една храна, която може да използва нашият стомах, не зависи от това – как тя е сготвена. Да не мислим, че като сложим повечко солчица, пипер и масло, храната ще бъде по-здрава – всичко това е за нашия вкус, за устата. За да изпитаме една храна дали е добра, трябва да видим, като постои половин час в стомаха, какво е разположението на тоя последния: щом има малка тежест на стомаха, малко неразположение, стомахът казва: „Тази храна не съответства на вашето здраве, не мога да ви дам потребните сокове“. Утре пък казваме: „Я да му туря повечко, за да усиля работата му“, докато лекарите констатират разширение на стомаха. Съвременните хора живеят само за стомаха си, и затова чрезмерната им работа е погълната само от чувства и мисли за него. Учителят преподава в училището и мисли колко пари ще вземе – 300 ли лева или 400, и колко ще употреби за храна и за туй и онуй. Всичкият въпрос е сложен само за яденето, и след туй се чудим защо не можем да се издигнем като учители и свещеници. Всички гледаме как да поставим тялото в по-здравословно състояние – каква храна да му дадем, какво жилище да му направим; всички работим за външната обстановка на нещата, но никой не се спира да помисли за вътрешната страна на човешкия живот. Както нашето жилище трябва да е наредено хубаво, така трябва да бъде в ред и нашият ум. Ако е потребна хигиенична къща за нашето тяло, също така трябва да бъде хигиенично обставено и нашето сърце. Не считам умен човек оня, който има хигиенична къща, а няма хигиенично обставено сърце. Та когато осъждаме крайностите, ние обръщаме голямо внимание на слугуването само на известни външни неща, когато би трябвало на първо място да обръщаме внимание на своя ум и на своето сърце, па тогава вече на своето тяло. Само ако така съграждаме живота си, ще имаме Божието благословение.

Христос казва: „Ако някой слугува на Мене, да си предложи сърцето“. Той е дошъл на земята именно да обработи човешкото сърце. Туй обработване в какво се състои? Всички ония бурени, недъзи на нашия живот да бъдат отстранени. Вие от дълго време сте християни, всички Христос следвате, но ако Той ви повика на изпит сега, колцина от вас бихте издържали изпит върху търпението и смирението, ако ви даде да разрешите задачата не само теоретично, но и практично, или пък върху другите човешки добродетели: Правдата, Любовта, Истината, Мъдростта? Мислите ли, че не бихте пропаднали на изпита? Дали ви обичат хората, вие го разбирате, но дали вие обичате другите, не сте го разбрали. Щом Господ изисква да обичаме другите хора, в тази обич трябва да отидем до самоотречение. Казваме често: „Изядоха ме тия хора, ограбиха ме!“ Ами ние не ограбихме ли Господа – всички тия богатства, които намираме тук на земята? Господ е сега слязъл на земята и казва на всички свои слуги, които са крали и лъгали: „Доста са тия кражби и лъжи, елате, дайте сметка!“ – това е днешната европейска война. Господ казва: „Дайте отчет за онова, което съм ви дал, как сте го използвали“. Мнозина ще кажат, че икономически условия са наложили тази война: Германия малко земя имала и затуй се била. Ако Германия има малко земя, Русия и Англия малко ли имат? Значи не е въпросът за земя – има нещо друго, което липсва на хората. Всеки иска да стане господар, всяка раса, която се издига, иска да господарува, всеки народ иска да бъде господар над всички други народи, и затова всички дохождат до сблъсквания. Ако всички хора имаха за ръководител Христовия принцип, да слугуват на човечеството, ако всеки имаше своя сфера на работа и би принесъл своята лепта на човечеството, нямаше да има никакви спорове. Сега всички се въоръжават, за да имат господство. Ние казваме: „Колко са глупави тия, които воюват!“ Но това, което става сега, то става всеки ден с нас: влезте в една къща и ще видите какво става: вземат се двама млади, оженят се, всички хора се радват – „Ето една двойка, която ще заживее в мир и съгласие“; видиш след 2–3 месеца жената разчорлена, мъжът също – бият се в къщи; жената иска да заповядва, а мъжът казва: „Аз съм господар на къщата“. Обаче и двамата се заблуждават: нито единият е господар, нито другият е такъв, а и двамата са слуги. „Ама казано е: мъжът е глава.“ Да бъдеш глава не значи да бъдеш господар; да бъдеш глава значи да бъдеш умен слуга и като по-стар от жена си, да я научиш как да слугува, и да кажете и двамата: „Ние сме слуги на нашия Господар; ние двама може да бъдем наказани, но аз ще ти кажа как трябва да се върши тази работа“. Това е в алегоричен смисъл, но то става ежедневно в света. Да оставим мъжа и жената. Някой път сме недоволни, роптаем против себе си – защо? – казваме: „Нямам воля, не мога да направя това и онова“. – „Защо нямаш воля; нали си господар на себе си; каква е причината?“ – „Нямам ум.“ – „Как да нямаш ум, коя е причината да нямаш ум? Трябва да има някаква дълбока причина.“ На какво се дължи туй вътрешно раздвояване на човека? Дължи се на това, че ние сме дошли в противоречие с Господа, с Великия Закон. И когато човек всякога идва в противоречие с Божествения Закон, повдигат се тия вътрешни мъки, туй раздвояване, умът му се смущава, не знае що да прави, обхващат го лоши мисли и желания, които не съставляват истинската Божия сила, и животът взема друга окраска. Лошите желания и мисли са като змия, която постоянно обвива и изсмуква човека, докато всички сокове, които могат да хранят ума и сърцето, престанат да ги хранят и вече се почувства парализиране. Знаете ли какво правят мечкарите, които разиграват мечки? Дават на мечката съвсем малко брашънце и и турят на устната голяма брънка, та като я подръпнат, да се подчинява и да не бъде опасна. Трябва и на тази наша мечка да турим халка и синджир на долната устна и да и даваме малко брашънце, за да не се развият у нея ония инстинкти, които са опасни. Вземете колко хора са подлудели от искането да станат богати; спечелят хиляда, 10 хиляди, 50 хиляди, 100 хиляди, един милион, 10 милиона – не се насищат. Трупат, трупат богатства; защо им са? Това няма никакъв вътрешен смисъл. За да се обогатят, хората почнаха сега да учат и нови начини, чрез магнетизъм и внушение да влияят на хората, да въздействат на техните мисли и действия. Едно време ходеха разбойниците из горите с пушка, сега те са сред градовете и носят със себе си други средства, за да ограбват ближните си. Казват, че в Ню Йорк трима американски хипнотизатори заставили мислено един банкер да подпише чек от 15,000 долара, и той даде парите. Начините на кражбите се измениха. Всички искат да имат тази дарба, тази власт в света; но знаете ли какво нещастие тя докарва? Привеждал съм този пример и друг път. В една стара басня се говори, че един човек искал да има такава сила в своите ръце, че каквото пипне, злато да стане. Казвал си: „Ако я придобия, за целия свят ще бъде добре“. Един ангел му казал: „Ако бъде послушана твоята молба, ще бъдеш ли всякога доволен?“ – „То ще бъде най-голямото щастие за мене.“ – „Да бъде според желанието ти.“ И когато този човек влиза в къщи, масите, книгите, чашите – всичко станало на злато. Излязъл в двора, камъните, дърветата – всичко се превърнало в злато. Рекъл си: „Няма да бъда вече слуга, господар ще бъда. Жено, ние сме хора щастливи“. Слага жената трапезата, слага супа, хляб, сядат те и децата им да ядат, мъжът хваща лъжицата, тя става злато; бръква в супата, и тя става злато; хваща хляба, и той става злато; побутва масата, и тя става злато; побутва жената, и тя става злато. По едно време хванал се за главата и почнал да моли Господа да го избави от това голямо нещастие. Ето докъде могат да доведат лакомството и безумието. Ние може да имаме тази сила, но тя ще ни погуби живота. Богатството е вътре в нас, а не вън от нас; то не седи в нашата физическа сила. Силата на човека не седи в неговите мускули, а в онова деликатно и нежно чувство, което може да развие всички други сили. И Бог е така направил света, че природата се подчинява на една най-слаба наглед сила – Любовта. Тя е толкова нежна и деликатна, а всъщност всичко управлява. Когато Любовта влезе в човека, тя го разглобява и преобразява. Вземете един мъж, който е бил много слуги и слугини; по едно време той омеква и всичко жертва, за да прави добро. Каква е тази сила, която завладява човека? Онзи принцип, за който казва Христос – „Който служи на Любовта, той слугува Мене“; това подразбира Христос – „Този слуга ще има всичко, което Аз имам“. Хората търсят истината, и Христос турва тази истина в живота, в онова синапово зърно. Ако турим тази малка подкваса, Любовта, в сърцата си и в сърцата на ближните, на деятелите, на управляващите, тя ще преобрази целия свят. Незачитането на Христовото учение създаде в света сегашния катаклизъм. В туй сблъскване и биене Господ е турил млякото в мътилката, и хората се блъскат ту нагоре, ту надолу, докато излезе маслото на повърхността; маслото ще бъде употребено за ядене, а другото ще остане мътеница – едни ще станат масло, други – мътеница. И маслото, и мътеницата Господ ще употреби за своите добри цели. Сега, зависи кой от нас къде ще попадне, обаче съдбата на всинца ни е решена – или в маслото, или в мътеницата.

Христос се обръща към юдеите и ги пита кои искат да бъдат Негови ученици. Някои от нас казват: „Аз съм вярващ, вярвам в Христа“. Ония, които само вярват в Христа, те са слушатели; Неговият въпрос обаче се отнася към онези, които искат да приложат Неговия Закон. Ако можете да се спрете и да размислите върху думите „слугувам на Христа“; ако бихте се опитали цяла година да научите да слугувате на Христа, бихте научили великата тайна на тия думи, която не може да се каже тук. Тя е много проста, но трябва да имате светлина, Христос да ви даде тази светлина, условията, при които може да се развива тя; само Той може да ви я даде. Аз мога да ви дам семенца, но условията, за да израстат те, може да даде само Христос. Туй чувство на Любов не зависи от нашите сили и желания, то зависи от този контакт, който бихме имали с Христа. Някои питат: „Къде е Христос?“, и Го очакват от Небето. Христос е вече в света, и последният го чува. Той идва по два начина. Той има две лица: едното е благо – „мир вам“, а другото навъсено – с огън, пушки и топове. Сега Той вика: „Докарайте онези, които не послушаха Моето учение, да изпитат горчивините на непослушанието. Не искат на Мене да слугуват, нека изпитат всички горчивини на своите дела. Всеки да пожъне това, което е посял“, както не можем да простим на един престъпник, който е избил сума невинни деца, а го наказваме.

Христос се обръща и казва: „Ако някой слугува на Мене, Мене да последва“. И вие казвате: „Лесно е да се последва; можем да Го последваме и да Му кажем: „Учителю“; но Той може да ви отговори: „Не защото искате учението Ми, казвате това, а защото се нахранихте от хляба и рибата“. Ще ви попита: „На някой болен помогнахте ли, излекувахте ли го?“ За да слугува човек на Господа, не трябва Него да търси и Нему да слугува, а на Неговите „по-малки братя“. Хората искат от Бога да направи техните жена и деца да са здрави, да им даде пари, да имат положение. 2,000 години ей-туй е слугуването на Господа. И сега Той пита Европа върху туй: „Вие толкова години какво направихте за Мене?“ И ако се яви Христос, вие какво ще Му кажете? Мислете какво ще Му кажете върху това – какво сте направили за Него. Ние можем да бъдем спокойни при тези събития, които застрашават целия свят. За нас е важно да знаем в коя категория ще попаднем. Мнозина сте искали да видите Христа; наближава денят, когато ще Го видите – някои отблизо, други отдалеч; някои само горе на облаците. И затуй казвам: моментите, които преживявате, са най-трудни за вас. Ако отсега нататък имате илюзията да постигнете туй или онуй, много се лъжете. Аз ви давам съвет: в малкото време, което остава, да се научите да слугувате на Господа, за да не ви завари неприготвени. Да не мислите, че има още време; няма никакво време; за цялото туй поколение няма време. И деца, и възрастни, и свещеници, и управляващи, и царе – всички трябва да се научат да слугуват на Господа; ако не – мътеница ще станат. Млякото е вече издоено от кравата. Какво разбирате, че искам да ви кажа? Че млякото е излязло из плътта и че Господ вече ще извади маслото от него. Тази крава виждаме всинца; издоената крава – това сме ние. Ако Бог толкова хиляди години ни кани, как трябва да ни намери на земята, като се върне? Бащата, когато се върне и намери децата в къщи, че са се хванали за косите и се бият, какво ще помисли? Че майката не ги е възпитала добре. Всеки има против някого по нещо: хората все се съдят, обикновени граждани, учители, свещеници, либерали, консерватори, тесни и широки социалисти, между религия и учители и наука – навсякъде има разделение на възгледите; но ние трябва да дойдем до убеждението да отхвърлим всичко онова, което трови нашия живот, и в този поне момент да се примирим, да станем тихи и спокойни, да очакваме със смирение великото събитие, което настъпва. Досега хората питаха има ли друг свят или няма; настава един момент, когато Небето ще каже има ли духове или няма, има ли ангели или няма; до някоя година ще видите има ли Господ или няма; ще видите може ли Господ да оправи света или не може. Ако някой не вярва, нека почака и ще провери. С аргументи няма да ви говоря сега – умните ще разумеят това, което казвам. Който не ще, ще остане в бъдеще пак да се учи наново.

Сега въпросът за вас. Христос иска всинца вие да Му слугувате – онези, които искат да Му бъдат ученици, да Му слугуват в широк смисъл: да слугуват на страдащите, на хора, които са смутени, натъжени, да повдигнат техния дух. Има хора отчаяни и се питат: „Какво ще стане с нас?“ – да им покажете истинският път. Ще ви приведа един пример и с него ще заключа. Спира се един пътник в един от големите хотели на града Ню Йорк. Влиза в една стая, в която имало и друг един пасажер; той имал навика да спи много дълбоко; през нощта хотелът се запалва; става единият пасажер и отива при сънливия и му вика: „Ставай, че хотелът гори“; той му отговаря: „Махай се, остави ме да спя спокойно“; „Ставай, ти казвам, че хотелът гори“, настоявал първият; другият става, взема че го изтласква навън, затваря вратата и пак ляга да спи; огънят обхваща хотела, най-после виждат го на покрива, че вика за помощ, но няма кой да му помогне. И на вас ви казвам: този хотел, в който живеете временно, гори, и ви съветвам: спасявайте се, защото после ще се качите на покрива и ще викате за помощ, но не ще има кой да ви помогне. Когато ви казват, че хотелът гори, облечете се и излезте вън. Всичко това, което гори, ще се срути, всички тия неща, които са спъвали човешкия прогрес, ще бъдат съборени, и тогава върху развалините Господ ще съгради нещо добро. Да не мислите, че животът ще се свърши. Идва епоха по-величава, отколкото е имало досега, и ние можем с радост да очакваме това светло бъдеще. От тия бури, които идват да дезинфекцират, да пречистят света, не трябва да се боим ни най-малко. Трябва да благодарим на Бога, че те идват. И няма защо да се стараем да ги предотвратим, па и никак не можем да ги предотвратим; те ще минат и ще принесат своето добро. Само трябва да бъдем готови, когато дойде Христос, Който идва – за някои е дошъл, за някои ще дойде тепърва, – когато дойде да ни каже думите: „Който слугува на Мене, Мене да последва“, да Го последваме. Ще Го последвате ли или не? В това последване ще намерите идеала на индивида, на дома, на обществото, на народа и на цялото човечество: то е смисълът на човешкия живот тук на земята.

Беседа, държана на 27 юли 1914 г. в София.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search History    Top 100    Search Help